Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (207)

Бол, Джоузеф

Политик, отговарящ за разузнаването в английската Консервативна партия. Работи в МИ–5 през Първата световна война. През 1927 г. организира това, което сам нарича „нашата малка разузнавателна служба“. Поставя си за цел да вкара в Лейбъристката партия свои ТАЙНИ АГЕНТИ и се надява да изобличи комунистите и онези, които дискредитират партията.

Групата на Бол е една от няколкото частно финансирани аматьорски агенции, основани по време на „червената заплаха“, която обхваща Великобритания през 20-те години. ЗАКОНЪТ ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА се спазва по-строго, за да бъде заловен „врагът отвътре“. АФЕРАТА АРКОС от 1927 г. става главен коз в ръцете на онези, които смятат, че Съветският съюз планира заговор за свалянето на английското правителство. Шпионската дейност на Бол е вдъхновена особено много от изборите през 1924 г. Печелят ги лейбъристите, а правителството им напълно неоправдано е определено от консерваторите като комунистическо.

През октомври 1937 г. в стремежа си да установят по-добри връзки с фашистка Италия Бол и групата му създават пряк контакт между диктатора Бенито Мусолини и министър-председателя Невил Чембърлейн. Те заобикалят външния министър Антъни Идън и Министерството на външните работи, което става причина през февруари 1938 г. Идън да подаде оставка.

През 1940 г. се надига нова заплаха — този път страх от германската ПЕТА КОЛОНА. За наблюдение над разузнавателните агенции е създадено Управление на сигурността. Бол става съпредседател.