Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1063)

Пелтън, Роналд

Специалист от АГЕНЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (АНС), продавал на Съветския съюз изключително подробна информация за дейността на тази главна американска служба за електронен шпионаж, в която работи 14 години.

Пелтън учи в университета в Индиана, където посещава 1-годишен курс по руски език. През 1960 г. постъпва във военновъздушните сили и е изпратен в подразделение за РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ в Пакистан, където се подслушват съветските комуникации. След като се уволнява през 1964 г., известно време е телевизионен техник, а през 1965 г. започва работа в АНС. Пелтън е заловен и обвинен в шпионаж, след като ФБР записва телефонен разговор със съветското посолство във Вашингтон на 14 януари 1980 г. Мъжът, който се обажда, казва на съветския дипломат: „Аз съм от… аз, аз, аз съм във… ами от правителството на Съединените щати.“ „А-ха, правителството на Съединените щати…. Може би не е зле да ни посетите“ — отговаря дипломатът.

Неизвестното лице се съгласява да отиде в посолството следващата нощ, „за да бъде тъмно, когато влизам“.

В 2,32 часа на 15 януари звъни в посолството и казва, че ще бъде там след 2 минути. Във ФБР очакват по-дълъг разговор. „Видяхме го да влиза, видяхме го в гръб, но не успяхме да го идентифицираме“ — казва по-късно директорът на ФБР УИЛЯМ УЕБСТЪР.

Записът на разговора е запазен и до август 1985 г. няма никакви данни по случая. Тогава ВИТАЛИЙ ЮРЧЕНКО — офицер от КГБ, емигрира в САЩ. Три месеца по-късно той отново бяга, но този път от САЩ. Сред откъслечната информация, която предава, той споменава, че през 1980 г. във Вашингтон се е срещал с бивш служител на АНС. От разпита на Юрченко ФБР научава, че човекът е червенокос. ФБР започва със списък от около 500 имена, откривайки и нови заподозрени. Следата ги отвежда до Пелтън, след като от АНС разпознават гласа му от записа, направен през 1980 г.

Пелтън е работил като аналитик в АНС 14 години. За това време бил натрупал много дългове. Знаейки, че това ще застраши ДОСТЪПА му до секретна информация и фактически ще бъде понижен в длъжност, се уволнява от агенцията. Няколко месеца по-късно се обажда в съветското посолство и сам предлага услугите си. Той дава на Юрченко доказателство, че е бивш служител на АНС, демонстрирайки това, което колегите му в АНС наричат фотографска памет, а именно способността да обобщава откъслечни сведения, получени от различни източници и в различно време, и по този начин да състави разузнавателната мозайка. Между другото именно той е авторът на „подслушвателната енциклопедия“ на АНС, в която са посочени около 60 съветски радиосигнала, които американските подслушвателни станции редовно прехващат, анализират и дешифрират.

Юрченко вярва в искреността му, особено когато Пелтън разкрива една от главните тайни на АНС — с помощта на ПОДВОДНИЦИ специалните служби на САЩ успяват да се включат в кабелите за свръзка, положени в Охотско море между Камчатка и бреговете на Далечния изток. Кодовото наименование на операцията е било АЙВИ БЕЛС.

След като си е пуснал брада, Пелтън влиза в посолството през главния вход. Юрченко му нарежда да си обръсне брадата и да се преоблече в широки работни дрехи. В този вид Пелтън с група съветски служещи от посолството се измъква от зданието и сяда в автобус, който се отправя към съветския жилищен комплекс.

На 15 октомври ФБР получава разрешение от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ за подслушване на Пелтън. Сътрудници на бюрото монтират „бръмбар“ в служебния му телефон и в телефона на приятелката му, която живее във вашингтонския квартал Джорджтаун. Подслушвателни устройства са поставени също в квартирата и колата на Пелтън. Не се разкриват никакви улики. Както и преди това, ФБР разполага само със запис на гласа и със спомените на съветския изменник, който вече доброволно се е върнал в СССР.

Тогава във ФБР решават да принудят Пелтън сам да се компрометира с нещо. На 24 ноември той се съгласява да проведе разговор с агентите от ФБР Дейвид Фокнър и Дъдли Ходжсън, които му пускат касетата с разговора от 1980 г. със служителя на съветското посолство. Тъй като смята, че ФБР желае да стане ДВОЕН АГЕНТ, Пелтън внимателно повежда разговор за възможно сътрудничество. Той казва, че през 1985 г. е бил във ВИЕНА, но че човекът, с когото е трябвало да се срещне, не е дошъл. Съвсем небрежно Ходжсън го пита колко пари е получил. Напълно неподготвен за този въпрос, Пелтън отвръща, че не си спомня дали сумата е била 30 000 или 35 000 долара плюс 5000 долара за разходи.

Пелтън признава още, че няколко дни подред почти от сутрин до вечер е отговарял на писмени въпроси за АНС. Арестуван е въз основа на признанията му пред агентите на ФБР. Задържан е по обвинение в шпионаж и е предаден на съд. По ирония на съдбата той се съгласява „за благото на страната“ да не разкрива пред съда тайните, които е продал на руснаците и за които фактически е обвинен. Съгласява се да не използва нито едно от КОДОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ на операциите на АНС, по които е работил, както и данни, които е продал на руснаците и е обсъждал с ФБР. Позволено му е да се запознае с отчета за разговора му с Фокнър и Ходжсън, макар че той е бил засекретен.

Въпреки че не съществуват доказателства освен разговора с агентите от ФБР, през 1986 г. съдът го признава за виновен. Съдията казва, че продадените от Пелтън сведения са нанесли „непоправимо зло“ на страната, и му дава 3 доживотни присъди.

Роналд Пелтън (вдясно)