Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (608)

Кедров, Михаил (1878–1941)

Съветски РАЗУЗНАВАЧ, екзекутиран заедно със сина му, защото е информирал за нередни действия на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Известното „последно писмо“ на Кедров е цитирано от Никита Хрушчов, когато той разкрива пред обществеността ексцесиите на съветския диктатор Йосиф Сталин в доклада си на XX конгрес на комунистическата партия през 1956 г.

Един от най-ранните болшевишки дейци, Кедров е ръководител на тайната полиция — ЧК, в района на Архангелск по време на Гражданска война (1917–1920). По-късно — през 1921 г., като ръководител на специалния отдел на ОГПУ (преименуваното ЧК) — той разследва тайната полиция в Азербайджан, където Берия е заместник-председател на ОГПУ. Когато открива, че Берия е освобождавал врагове на съветския режим и е осъждал невинни хора, Кедров пише в Москва и препоръчва Берия да бъде отстранен. Отговор не се получава.

Самият Кедров се проявява като брутален следовател на поста началник на Управление поправителни лагери. Той изтръгва фалшиви признания от жертвите си, когато това е било необходимо.

През 1939 г. се пенсионира. По това време синът му Игор вече е следовател в НКВД. След като Берия е назначен за комисар на вътрешните работи и ръководител на НКВД през 1939 г., и Кедров, и синът му, както и няколко техни приятели през февруари и март 1939 г. пишат писма в знак на протест до Сталин.

Игор Кедров е арестуван незабавно и застрелян. Кедров-старши е арестуван през април 1939 г. и хвърлен в затвора. От там той напише писмо до секретаря на комунистическата партия А. А. Андреев:

От мрачната килия на затвора Лефортово моля за Вашата помощ. Чуйте моя вик на чест, не го отминавайте, вземете отношение, помогнете да бъде унищожен кошмарът на разпитите, да бъде открита грешката… Аз съм невинна жертва. Повярвайте ми. Времето ще покаже. Не съм агент-провокатор на царската тайна полиция, нито пък шпионин, нито член на антисъветска организация. Обвинен съм на базата на клеветнически твърдения. Не съм извършил никакви престъпления срещу партията или родината. Аз съм неопетнен стар болшевик. Почти 40 години съм се борил с чест в редовете на партията за доброто и щастието на хората… Сега следователите ме заплашват, мен, мъж на 62 години, с физическо насилие още по-сурово, жестоко и унизително.

По-нататък в писмото си Кедров се кълне във вярност към партията и съветското правителство.

Невинността на Кедров е очевидна. Военният колегиум на Върховния съд го оневинява напълно — уникално решение от времето на Сталиновите чистки. Въпреки това Берия не го освобождава. През октомври 1941 г. го застрелва с един-единствен куршум в тила. Нова присъда — със задна дата, е издадена след убийството му.

На XX конгрес на комунистическата партия в Москва през 1956 г. Никита Хрушчов цитира писмото на Кедров до Андреев. В книгата „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970) бившият съветски лидер пише, че след смъртта на Сталин и отстраняването на Берия „бях изумен, когато открих, че Кедров е бил екзекутиран като враг на народа“.