Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (833)

Маронше, Александър Дьо (1924)

Генерален директор на френската разузнавателна служба СВДК (Служба за външна документация и контраразузнаване — Service de Documentation Exterieure et de Contreespionnage) от 1970 до 1981 г.

На 18 години граф Маронше се присъединява към съпротивителното движение в окупираната от германците Франция. Успява да се промъкне в неутрална Испания и от там — до частите на Свободна Франция в Северна Африка. След обучение получава назначение като лейтенант. Като командир на марокански отряд през 1944 г. воюва заедно със съюзническите сили в Италия. По време на битките е ранен.

По-късно Маронше служи като офицер във френската мисия за свръзка към Върховното командване на съюзническите експедиционни сили в Европа. Там се запознава с генерал Дьо Гол и му става личен преводач. След войната Маронше търгува с машини и през следващите 15 години натрупва достатъчно средства, за да се посвети на задълженията „от поверителен и деликатен характер“, както той ги нарича. Тези задължения той изпълнява за френското правителство и като цивилен, и като подполковник от запаса на френската армия. По време на една от мисиите му — пътуване до Хавайските острови, Гуам и Япония за разузнавателна информация, ПРИКРИТИЕТО му (с одобрението на американското разузнаване) е на „полковник Дейвид Александър“ от американската армия.

През 1969 г. президентът Жорж Помпиду се замисля да прекрати дейността на СВДК. По настояване на Маронше Помпиду запазва агенцията и го назначава за генерален директор.

Когато Маронше поема длъжността, СВДК прилича повече на престъпна банда главорези, отколкото на разузнавателна агенция. „Някои агенти пласираха наркотици и оръжие, други се бяха специализирали в отвличания, убийства и във възможно най-кървавото уреждане на сметки“ — казва той по-късно. Персоналът му, пише ДЖЕФРИ РИЧЕЛСЪН в книгата „Организации за външно разузнаване“ („Foreign Intelligence Organizations“, 1988), „включваше и гангстери, фашизирани голисти, некомпетентни военни и съветски шпиони“. Разтърсвана от непрекъснати скандали, СВДК вече си е създала лоша репутация и сред обикновените граждани, и сред политическите лидери, които й нямат доверие.

Падането на авторитета на организацията се подсилва и от истерията за проникване на съветски агенти в нея. Маронше, известен с иронията си, казва, че упоритостта на руснаците да се доберат до тайните на СВДК, показва колко ценни са същите тези тайни. (Вж. САПФИР; ЛЕЙМИА.)

В първите си дни като генерален директор Маронше уволнява много офицери. Това прочистване и реорганизация преобразяват СВДК в професионална организация. Като проамерикански настроен той насочва агенцията към по-тясно сътрудничество с ЦРУ, като същевременно не престава да извършва ПРОМИШЛЕН ШПИОНАЖ срещу Съединените щати. Освен това подписва и споразумение с Китай за сътрудничество в разузнаването.

СВДК предсказва, че Съветският съюз ще нападне Афганистан, много преди навлизането на съветски войски през декември 1979 г. За да създаде разузнавателни ИЗТОЧНИЦИ в Близкия изток, Маронше поддържа АГЕНТИ в Иран, а след като служителите на американското посолство в Техеран са задържани като заложници през 1979 г., разработва план за отвличането на аятолах Хомейни за размяна със заложниците. Съединените щати отхвърлят плана.

Маронше създава близки връзки с президента Рейгън и ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ УИЛЯМ КЕЙСИ. Ръководителят на френското разузнаване е бил много близо, както самият той твърди, до организирането на операция МОСКИТО, по време на която французите да създадат наркомрежа в Афганистан за деморализирането на съветските войски.

След смъртта на Помпиду през март 1974 г. Маронше продължава да служи и при президента Валери Жискар Д’Естен и за кратко при приемника му — Франсоа Митеран. След като напуска СВДК, става частен консултант. Съвместно с Дейвид Андълман той пише „Четвъртата световна война: Дипломация и шпионаж в епохата на тероризъм“ („The Fourth World War: Diplomacy and Espionage in an Age of Terrorism“, 1992). Маронше е убеден, че радикалните религиозни фанатици, терористите и наркотрафикантите от Юга, включително Иран, Либия и Сирия, водят необявена война срещу народите на Севера. Той изтъква необходимостта от това северните народи да обединят усилията си — военни и разузнавателни ресурси — срещу тези заплахи към международната сигурност.