Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Судоплатов, Павел (1907)

Съветски високопоставен сътрудник на органите за разузнаване и сигурност.

Бащата на Судоплатов е украинец, а майка му — рускиня. През 1920 г. той бяга от къщи, постъпва в Червената армия и участва в Гражданската война. Присъединява се към батальон на ЧК и тъй като може да чете и пише, е назначен за телефонен оператор и шифров чиновник. През 20-те и 30-те години заема различни постове в държавните разузнавателни ОРГАНИ, като действа предимно срещу украинските националисти. През 1928 г. се жени. Съпругата му Ема също работи в съветското разузнаване.

През 1935 г. е изпратен във Финландия, а след това — и в Германия. Действа под ПРИКРИТИЕ, като се внедрява в украинското националистическо движение в БЕРЛИН и работи за нацистката партия.

Приет е от изгнаниците и посещава украински поддръжници във ВИЕНА и Париж. Там се среща със съпругата си, която работи като КУРИЕР за НКВД. Судоплатов непрекъснато докладва за враговете на съветската държава в чужбина. „Успешното ми пътуване в Западна Европа промени положението ми в разузнавателната общност. За мисията ми бе докладвано на Сталин… По-късно ме наградиха с орден Червено знаме и го получих от президента М. И. Калинин“, пише Судоплатов в автобиографичната си книга „Специални операции“ („Special Tasks“, 1994).

През 1937–1938 г. той пътува на Запад като куриер. Използва прикритието на радист на товарен кораб. През този период се запознава със съветския диктатор Йосиф Сталин. Судоплатов пише в „Специални операции“:

Бях на 30 години и не можех да сдържам чувствата си. Бях поразен и не можех да повярвам, че лидерът на страната може да разговаря с редови офицер. Когато Сталин се здрависа с мен, не можах да му докладвам сбито и кратко. Сталин се усмихна и каза: „Млади човече, не се вълнувайте. Изложете фактите. Имаме само 20 минути.“

Той се среща отново със Сталин, когато вече са замислени убийствата на украински националисти както в страната, така и в чужбина. Судоплатов лично ликвидира Евгений Коновалец в Ротердам през май 1938 г., като подарява на лидера на украинските националисти кутия шоколадови бонбони, която скоро експлодира и го убива. Бягайки от Ротердам, Судоплатов минава през Испания, където в продължение на няколко седмици действа като полски доброволец в партизанска група в полза на републиканските сили. След завръщането си в Москва получава задачата да планира убийството на Лев Троцки — политическия опонент на Сталин. Троцки е убит в Мексико от Рамон Меркадер — офицер на НКВД. (Покушението е извършено на 20 август 1940 г. Троцки умира от раните си на следващия ден.)

Въпреки многобройните си посещения в Западна Европа Судоплатов оцелява след чистките на Сталин в НКВД, което е доста забележителен факт. На 5 юли 1941 г., малко след като Германия напада Съветския съюз, Судоплатов е назначен за директор на Управлението за специални операции, което отговаря за разузнаването срещу Германия и съюзниците й. Управлението му бързо се разраства до около 20 000 души, включително 2000 чужденци. През октомври 1941 г. службата е преименувана Второ управление на НКВД — Судоплатов докладва лично на комисаря на НКВД ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Повишен е в комисар на Държавна сигурност III степен, което е равно на генерал-лейтенант от Червената армия.

В „Специални операции“ Судоплатов пише:

През войната разположихме 212 партизански части, в които влизаха 7316 души, в тила на противника. Обучихме хиляди офицери и техници как да извършват саботаж, за да помагат на Червената армия. Изпратихме още 3500 цивилни саботьори и агенти. Екипи парашутисти [на НКВД] спуснаха зад противниковите линии още 3000 партизани.

Когато през 1942 г. ДОНАЛД МАКЛИЙН, а също и други източници подават информация за американо-британския проект за атомна бомба, Сталин създава специален Комитет за атомна енергия, оглавен от Берия. Задачата му е да координира усилията на съветските учени и проучвателната им дейност в областта на атома. Судоплатов също е включен в комитета като началник на разузнаването. През юли 1943 г. външното разузнаване и службите за сигурност на НКВД са реорганизирани като отделен комисариат — НКГБ. Судоплатов е назначен в НКГБ като ръководител на отдел С, който отговаря за всички операции, свързани с атомния шпионаж, извършван от ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ), а също и за операциите на НКГБ.

По този начин Судоплатов координира разузнавателната информация, получена от МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ, както и от други съветски шпионски източници в Съединените щати, Канада и Великобритания. Мемоарите му съдържат подробности за тази дейност, като се споменават не само известните атомни шпиони, а и Робърт Опенхаймер, техническият ръководител на американския проект (Манхатън) за атомната бомба, Енрико Ферми, Нилс Бор и други видни учени. Подобни обвинения в шпионаж очевидно са лъжливи. Много е възможно съветските шпиони КЛАУС ФУКС, БРУНО ПОНТЕКОРВО и др. да са получили информацията от Опенхаймер (със съветското КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Стар) и Ферми в процеса на работата им над атомната бомба. Споменаването на тези учени като източници може би е довело Судоплатов до убеждението, че те са били също съветски АГЕНТИ.

След войната той продължава работата си на висш разузнавач. Работи директно със Сталин и с Берия. Сталин умира през март 1953 г., а Берия става един от тримата, които поемат контрола на съветската държава. На 26 юни Берия и още няколко от заместниците му са арестувани. Името на Судоплатов често се споменава при разпитите на Берия, който е екзекутиран на 23 декември 1953 г.

Судоплатов е арестуван на 21 август. Макар и директно да заявява, че не е извършвал никаква конспираторска дейност с Берия и че всичко, извършено от него в продължение на почти 3 десетилетия в държавните ОРГАНИ за сигурност, е било „в рамките на закона“, през 1958 г., 5 години след арестуването му, е осъден на 15 години затвор. Освободен е през 1968 г. Судоплатов веднага започва кампания за отменяне на всички обвинения против него и за възобновяване на пенсията му. През 1992 г. е „реабилитиран“.

Автобиографичната му книга „Специални задачи“ е написана в сътрудничество със сина му Анатолий и ветераните писатели по съветските въпроси Джералд и Лиона Шектър.