Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1076)

Пийсмейкър B–36

Стратегическият бомбардировач на военновъздушните сили на САЩ Пийсмейкър (Миротворец) B–36 е използван и за разузнаване от голяма височина. Появява се в началото на ядрената ера.

Разработването на B–36 започва преди влизането на САЩ във Втората световна война. Пред конструкторите е поставена задачата да създадат бомбардировач за нанасяне на удари в Европа от бази на САЩ, в случай че германците превземат Великобритания. Самолетът обаче влиза в експлоатация едва в началото на 50-те години. До 1959 г. всички машини на подчинение на стратегическите военновъздушни сили на САЩ се използват както като бомбардировачи, така и за стратегическо разузнаване. Има малко информация за разузнавателните полети на RB–36, възможно е самолетът да е извършвал полети на голяма височина над Съветския съюз преди създаването на U–2. Предполага се, че един B–36 е свален от руски изтребители близо до Владивосток през 1952 г., но няма официално потвърждение за този инцидент.

B–36 е най-големият боен самолет, строен някога. Има дължина 48,6 м и размах на крилете — 96 м. Максималният му бомбен товар е 43 т, като общото му тегло (вариант B–36J) е 186,14 т. Самолетът се задвижва от 6 огромни мотора. Към по-късните модели са прибавени 4 реактивни двигателя под крилете. Експерименталният образец на реактивния самолет B–36 със стреловидни криле, получил наименование YB–60, е създаден като конкурент на B–52 Стратофортрес.

Фирмата Конвеър построява 114 самолета B–36 за разузнавателни цели, а други 29 бомбардировача са приспособени за тази цел. През 1948 г. по време на изпитателен полет над Форт Уърт, Тексас, B–36 с новата камера за панорамни снимки фотографира игрище за голф. На снимките ясно се виждат топки за голф и флагчетата на игрището. При специализирания вариант RB–36D в 2 от 4-те бомбени гнезда са монтирани 14 фотокамери. Най-голямата има фокусно разстояние 122 см. Третото гнездо е снабдено с допълнителен резервоар за гориво за увеличаване на летателното време до 50 часа. В четвъртото гнездо има оборудване за ЕЛЕКТРОННО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ. Екипажът на RB–36D се състои от 22 души, а на бомбардировача B–36 — от 15.

През юни 1954 г. RB–36 извършват първата си задача за бомбардиране, като заедно с това изпълняват и разузнавателни задачи.

През 50-те години се получават данни, че съветската противовъздушна отбрана е усъвършенствана. Това налага да се увеличи таванът на летене на RB–36. Приложена е т.нар. програма олекотяване — част от оръжието и оборудването или са премахнати, или пък са монтирани нови с по-малко тегло. Екипажът е намален на 19 души. Олекотеният самолет може да достигне височина 13,5 км — около 1500–2400 м по-висок таван от стандартния. За да се увеличат възможностите на RB–36 за разузнавателни полети, на самолета за тактическо фотографиране RF–84 е отредена ролята на „паразит“. RB–36D пренася с висока скорост RF–84 до обекта, над който той лети самостоятелно, а после отново се завръща на „самолета майка“. Предложено е 7 олекотени бомбардировача GRB–36D и 23 изтребителя RF–84K да бъдат модифицирани (всеки да може да носи по един RF–84). След изпитанията през 1956 г. тази идея е изоставена като непрактична.

Първият полет на XB–36 е на 8 август 1946 г., а първият разузнавателен самолет RB–36D излита на 18 декември 1949 г. Общо са произведени 446 самолета B–36 от корпорацията Консолидейтид еъркрафт. Действащите B–36 през 1953 г. са 209 бомбардировача и 133 разузнавателни самолета.

Названието Пийсмейкър за B–36 се използва много рядко.

B–36 Peacemaker