Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1629)

Фелърс, Бонър (1896–1973)

Американски военен АТАШЕ в Кайро, Египет, от октомври 1940 до юли 1942 г. Подробните му доклади с данни за британските военни операции, предназначени за Министерството на войната, са прехванати и дешифрирани от германците.

През 1918 г. Фелърс завършва военна академия. По-късно служи в части на бреговата артилерия и като адютант на висши офицери. През февруари 1936 г. е помощник на генерал Дъглас Макартър — военния съветник на президента за филипинската общност. През 1938–1939 г. се завръща във Вашингтон, за да постъпи в Армейския военен колеж, а през октомври 1940 г. е назначен за военен аташе в Кайро. След като италианското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ влиза с взлом в няколко посолства в Рим през 1941 г., италианците се сдобиват с копие от американския черен КОД, използван от военните аташета. Криптолозите на генерал Ервин Ромел от Африканския корпус успяват да проникнат в американския ШИФЪР и германците прехващат и дешифрират съобщенията на Фелърс само часове след изпращането им. Тези успехи в декодирането помагат на Ромел в няколко битки срещу британските части.

Според историка ДЕЙВИД КАН в „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1968) Фелърс живо се интересува от всичко и си отваря очите на четири: „Британците го допускат до някои от тайните си с надеждата, че това ще увеличи американското оборудване за британските войски в пустинята… Фелърс «попива» огромно количество информация и я предава на Вашингтон в изчерпателни и подробни доклади.“

Германците също успяват да прочетат почти всички доклади на Фелърс, които той изпраща във Вашингтон. Най-сетне през лятото на 1942 г. германски военнопленник разкрива, че съобщенията на Фелърс са декодирани. (Самите британци са прехванали съобщенията и са ги декодирали.) Фелърс е повикан обратно в Съединените щати, но не му е казано нищо за неволно оказаната помощ на противника. През 1942 г. е награден с Медал за отлична служба и за работата му като военен аташе. В приветствието се казва: „Докладите му за Министерството на войната бяха образец на точност и прецизност.“

През септември 1943 г. Фелърс получава звание бригаден генерал и назначение в щаба на генерал Макартър — командващ в Югозападния Тихоокенски район, където служи до пенсионирането си през 1946 г. След като се оттегля от армията, става съветник на сенатора Робърт Тафт. Издава книгата „Крилете на мира: основа на новата отбрана“ („Wings for Peace, a Premier for a New Defense“, 1952), в която отстоява идеята, че отбранителната тактика е в мощта на ВВС.