Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1233)

Рейнбоу

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на програма за намаляване радиолокационната забележимост на шпионския самолет U–2. Когато самолетите U–2 са разработени в средата на 50-те години, очакванията са да могат да прелитат над Съветския съюз в следващите 2–4 години, без да бъдат засичани и проследявани от съветските радари.

Първият полет на U–2 над Съветския съюз, проведен на 4 юли 1956 г., и всички следващи полети са засечени от радари. Когато КЛАРЪНС (КЕЛИ) ДЖОНСЪН — конструктор на U–2, узнава, че самолетът е засечен, той поставя началото на програма с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Рейнбоу. В нея се предвижда да бъдат намалени радарните следи на U–2, или ако се използва по-съвременен термин, самолетът да стане по-секретен.

Схемата Трапиз (Трапец) предлага дълги бамбукови пръти, които да се прикрепят към крилете паралелно на корпуса със сложна схема от жици и полусферични топчета, които да „улавят“ и да намаляват отразяващите се радарни пулсации.

Според предложението Уолпейпър (Тапет) се предвижда корпусът и крилете да са покрити със специални материали, които да поглъщат радарните пулсации. Самолети с подобно покритие, наричани „мръсни птици“, прегряват и имат хидравлични проблеми. Един самолет катастрофира по време на изпитателните полети за проверяване на идеята през 1956–1957 г., а пилотът загива.

Вместо тези модификации се стига до решението да се разработи самолет SR–71 БЛЕКБЪРД, който да бъде приемник на U–2.