Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (797)

Лорънс, Томас (1888–1935)

Британски РАЗУЗНАВАЧ, действал предимно зад турските линии в Арабия през Първата световна война, събирал разузнавателни сведения и ръководил арабско въстание. В много отношения той е водещият арабист на Запада в този период. Познат е под името Лорънс Арабски. Томас Лорънс е вторият от петимата извънбрачни синове на Сара Мейдън и сър Томас Чапман. Той следва в Оксфордския университет. Като студент у него се събужда интерес към Арабския свят. През 1909 г. заминава за Сирия, за да извърши изследователска работа по дисертацията си. Докато е там, започва работа на археологическите разкопки в Кархемиш.

През 1913 г. се завръща в Оксфорд. На следващата година отново заминава в Близкия изток, за да се присъедини към британска експедиция, водена от британски разузнавач — легендата на групата е, че търси пътя на Моисей, но в действителност тя прави карта на северната част на Синайския полуостров. (След този поход Лорънс и капитан С. Ф. Нюкум пишат „Зинската пустош“ („The Wilderness of Zin“, 1915) — първата от 10-те му книги.)

През октомври 1914 г. непосредствено след началото на Първата световна война Лорънс е повишен в звание втори лейтенант и е командирован в британския разузнавателен екип в Кайро. Там прави военни карти на Арабския полуостров, разпитва военнопленници, занимава се с комуникациите и върши други задачи, докато британците се сражават с турците (германски съюзници) в Близкия изток.

Той е един от неколцината младши офицери, изпратени да работят с арабските войски, за да объркват и да затрудняват дейността на турците. Лорънс прави огромно впечатление на емир Фейзал и британското командване го пренасочва да служи като негов военен съветник. По-късно Лорънс води арабски набези срещу турски железопътни линии и събира разузнавателни сведения за британците. Противно на спуснатите заповеди на 6 юли 1917 г. Лорънс повежда един отряд и завзема ключовия град Акаба (древния Елат) — пристанище на залива Акаба. Тази стъпка дава възможност на британските войски, командвани от генерал Едмънд Алънби, през декември 1917 г. да завземат Ерусалим.

Изглежда, Лорънс е бил предаден от негов водач, защото е заловен, измъчван и изнасилен от турците.

Той успява да избяга и през октомври 1918 г. повежда арабските войски към сирийската столица Дамаск. Англо-френското командване отказва да признае Фейзал за глава на независима Арабия. Убеден, че е предаден, и чувствайки голяма вина пред арабите, Лорънс се връща в Англия. По това време е полковник във ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

След завръщането си и по време на Парижката мирна конференция през 1919 г. той се бори за независимостта на Арабия. Крал Джордж V награждава Лорънс с ордена Бат, но той отказва да приеме тази чест и поставя монарха в много неудобно положение. Лорънс се завръща в Близкия изток през 1921 г. с Уинстън Чърчил за конференцията в Кайро, която определя границите на Ирак и Трансйордания. С книгата си „Седемте стълба на мъдростта“ („The Seven Pillars of Wisdom“, 1926) той показва, че арабите имат право на своята земя и че са били предадени от западните си съюзници.

Преследван от натрапчивата мисъл за изкупване на вина пред арабите, Лорънс се записва като доброволец под псевдоним в Кралските военновъздушни сили (КВВС), а по-късно и в Кралския танков корпус. Негови приятели, загрижени за здравето му, успяват да му издействат назначение в Индия. Но когато близо до базата му избухва въстание, той бързо е отзован обратно в Англия. Там от 1929 г. до уволнението му през февруари 1935 г. Лорънс води сравнително тих и спокоен живот.

След като напуска ВВС, е въвлечен в нацисткото движение във Великобритания и Германия. На 13 май 1935 г. катастрофира с мотор и изпада в кома. След 6 дни умира от раните си. Значителната охрана във военната болница, където е откаран след катастрофата, поражда съмнение за вероятна намеса на британското разузнаване в инцидента, довел до смъртта му.