Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Лахаузен, Ервин Фон (1897–1955)

Ръководител на диверсионно-саботажния апарат на германските специални служби през Втората световна война и една от ключовите фигури в заговора срещу Адолф Хитлер.

Фон Лахаузен е от австрийско аристократично семейство. Служи в армията през Първата световна война. След войната е назначен за ръководител на австрийското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. След аншлуса на Австрия през 1938 г. австрийските разузнавателни служби са погълнати от германските и Лахаузен получава назначение в АБВЕРА, оглавяван от военноморския офицер ВИЛХЕЛМ КАНАРИС.

Фон Лахаузен бързо се сприятелява с Канарис, който споделя антинацистките му настроения. „Той мразеше Хитлер, философията му, системата му, още повече методите му“ — казва по-късно Лахаузен за Канарис. Дневникът на Лахаузен разкрива дилемата му: вярност към Германия, нелоялност към Хитлер и нацистите. Говорейки от името на Канарис, Лахаузен се опитва, макар и напразно, да спре масовото избиване на руските военнопленници, смятани за опасни болшевики. Книгата „Шпиони и саботьори“ („Spies and Saboteurs“, 1958) от Чарлс Уигтън и Гюнтер Пайс е създадена на базата на дневника на Лахаузен.

Канарис назначава Лахаузен за ръководител на Второ управление на Абвера, което се занимава предимно със саботаж. Той успешно се справя със задачите си, свързани с германското нашествие в Полша през септември 1939 г. Но тъй като Канарис смята, че саботажът не е толкова важен колкото шпионажът, Лахаузен нарежда изпращаните във Великобритания АГЕНТИ да бъдат обучавани в шпионаж, а не в саботаж. Агентите му се провалят напълно (вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА), а саботьорите, изпратени в Съединените щати, бързо са разкрити. (Вж. ФБР.)

През 1943 г. Лахаузен е изпратен на Източния фронт. Както Канарис, така и цялата организация са в немилост. По-късно Лахаузен твърди, че той е осигурил бомбата, използвана на 20 юли 1944 г. в атентата срещу Хитлер по време на конференция в полевата му щабквартира в Растенбург в Източна Прусия. Офицерът, който поставя бомбата, и около 200 набедени заговорници, включително Канарис, са убити по-късно, хиляди други са хвърлени в затвора. Лахаузен избягва наказанието, макар и следствието да доказва, че бомбата е направена във Великобритания, а на всички е било добре известно, че подобни саботажни бомби са били на разположение само на Абвера.

Лахаузен стига до звание генерал-майор.

На процесите в Нюрнберг Лахаузен е призован като свидетел.