Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Шифроблокче за еднократна употреба

Неразгадаем метод на шифриране, когато се използва правилно. Но въпреки това през Втората световна война НКВД го използва неправилно и това позволява на американците да разкрият много от тайните на системата за шпионаж на СССР на територията на САЩ. Шифроблокчето за еднократна употреба съдържа хиляди кодови групи (обикновено 5-цифрени числа), всяка от които съответства на конкретна дума или фраза. За по-голяма сигурност изпращачът кодира съобщението вторично — размества или прехвърля цифрите в друга последователност, като използва специфична, но случайно избрана страница от блокчето, т.е. двоен (или супрешифровъчен) процес. Ключът към страниците и редовете в блокчето се изпращат преди шифрованото съобщение.

Шифроблокчето за еднократна употреба може да има различни форми: от размерите на пощенска марка до свитък колкото фас от цигара. Важното е да е малко, за да се скрива по-лесно. Блокчетата могат да бъдат доста дебели, няколко стотици страници и понякога двуцветни: едната половина за шифриране, а другата — за дешифриране. Текстът в блокчето обикновено е микрофотографиран.

Хартията на шифроблокчето за еднократна употреба може да е направена от нитроцелулозен или друг силнозапалим материал, който улеснява бързото му унищожаване. През Втората световна война УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ и британските въздушнодесантни служби със специално предназначение са използвали „блокчета“, напечатани върху копринени носни кърпички, които побирали около 600 кодови групи.

На теория трябва да има само 2 копия на шифроблокчето: едно за АГЕНТА или дипломата, а другото — за тези, с които ще се свързва.

Криптографският историк ДЕЙВИД КАН твърди, че шифроблокчетата за еднократна употреба са изобретени през 1918 г. От 1930 г. Съветският съюз започва да използва шифроблокчета за еднократна употреба за обмен на информация със своите дипломати, разузнавачи и агенти, работещи в чужбина. Това е бил безупречен, неподдаващ се на дешифриране начин на връзка, но единствено при условие че блокчето ще бъде използвано само веднъж.

СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ към американската армия и агенциите приемнички започват да прехващат, но не и да дешифрират съобщенията от началото на 1939 г., изпращани от съветските чиновници от Ню Йорк до Москва. Чак на 1 февруари 1943 г. американците предприемат сериозни действия за дешифрирането на тези съобщения в рамките на програмата ВЕНОНА. През Втората световна война шифровъчният отдел на НКВД очевидно нарушава главното условие за сигурност, като пуска някои страници от шифроблокчетата за еднократна употреба за връзка със съветските разузнавачи, работещи под прикритие в Съединените щати.

Поради дублирането на страниците, които са за еднократна употреба, през 1943 г. американците успяват да дешифрират малки части от съобщенията. През 1944 г. ситуацията е по-благоприятна за декодировчиците, а през 1945 г. успехът става значителен. Най-сетне през 1946 г. е направен пробив в декодирането и са разкрити военновременните шпионски усилия на Съветския съюз срещу САЩ.

Шифроблокчетата за еднократна употреба продължават да бъдат използвани по време на Студената война. След убийството на кубинския революционер Че Гевара в Боливия през 1967 г. у него са открити шифроблокчета за еднократна употреба.

Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.