Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Промишлен шпионаж

Отначало известен като търговски шпионаж, чиято цел е да се получат сведения, което с обикновените законни средства не може да стане. В частния сектор на икономиката отдавна много компании шпионират своите конкуренти. Но от 80-те години този термин се използва и по отношение на държавно шпиониране на една страна от друга.

За разлика от ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, което разчита предимно на открити източници на информация, промишленият шпионаж предвижда разузнаване с традиционните тайни методи. През последните години в РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ на САЩ, особено в ЦРУ, расте загрижеността от засилването на промишления шпионаж срещу Съединените щати. Сериозността на проблема е подчертана в приетия през 1995 г. закон, задължаващ президента да докладва пред Конгреса за дейността на чуждестранните специални служби по конкретни отрасли и обекти на американската промишленост. В закона се дава определение на това понятие: „Промишленият шпионаж се осъществява от представители на чужди държави или на чуждестранни компании при пряката поддръжка на държавата и е насочен срещу частните американски предприятия с цел присвояване на търговски тайни.“

От 1994 г. малко известният НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ (НЦК) събира всичко известно за акции и операции на чуждестранния промишлен шпионаж по отношение на американските компании или технологии. По някое време НЦК започва да издава специални сводки по този въпрос и ги разпространява сред подбрани американски корпорации.

ЦРУ също работи по откриване дейността на чуждото разузнаване срещу американските икономически и промишлени интереси. Конкретната информация по този въпрос, получена извън пределите на САЩ — например поощряването на непочтена търговия или на опити за подкуп от една или друга държава, ЦРУ предава на ФБР. Неофициално сътрудниците на ЦРУ предупреждават тези американски компании, над които е надвиснала такава опасност.

Консултативният съвет по външна сигурност към Държавния департамент на САЩ открива електронно табло за обмен на информация между правителствените структури и частния сектор на американската икономика. Към края на 1995 г. постъпват над 42 000 съобщения за престъпления или инциденти, засягащи сигурността на американски фирми в чужбина. Засекретената АНС, оплела със своите подслушвателни средства целия свят, от време на време също се натъква на прояви на промишлен шпионаж. Материалите се предават на ФБР, което въз основа на тях изготвя своего рода „предупреждения за опасност“ и понякога ги изпраща на тези американски фирми, към които проявяват интерес чужди специални служби.

Въпреки че ФБР в редица случаи има не само подозрение, но и точно установени факти за вмешателство на друга държава, все пак основно внимание се отделя на онези дела, в които има състав на престъпление. Такива случаи са изключително редки и обикновено се отнасят до традиционните методи на шпионаж. Но в последно време много специални служби нарушават традициите. Така през 80-те години, когато съветското разузнаване най-активно се занимава с промишлен шпионаж, ФБР докладва, че КГБ и специалните служби на Източна Европа не само използват традиционното вербуване в промишлените фирми, но и откриват фиктивни фирми и изготвят фалшиви лицензии, за да получат оборудване, което не могат да транспортират до своите страни по законен път. Така например е открито „шпионското дело“ на УИЛЯМ БЕЛ. През последните години Съединените щати са загрижени не толкова от съдебните процеси по делата за промишлен шпионаж, колкото от разпространението на информацията за него. През 1994 г. например ЦРУ научава, че френска компания предлага подкупи на бразилски официални лица, контролиращи акциите на телекомуникационен проект на стойност за 1,4 млрд. долара. Правителството на САЩ информира властите на Бразилия за опита за подкуп и като резултат контрактът е получен от американска фирма.

Наблюдение над приятели

Традиционните съюзници от времето на Студената война не са съюзници в „технологичната война“. Франция, Израел и Япония разработват големи операции за събиране на разузнавателна информация за американската промишленост и нейните тайни. През 1987 г. ЦРУ пресмята, че 80% от всички усилия на японското разузнаване са насочени срещу американската икономика. А през 1992 г. ФБР докладва, че френското разузнаване активно „работи по компаниите Ай Би Ем и Тексас инструмънтс“. През същата година чикагската компания Рекон/Оптикъл обвинява Израел в опит да открадне планове на нова фотокамера, предназначена за разузнавателни аероснимки. Израелците успяват да потулят нещата, за да не се стигне до съд. По някои данни те са заплатили 3 млн. долара за нанесени морални щети.

През 1993 г. ЦРУ предупреждава американските компании от самолетостроенето за опасности, които ги заплашват на ежегодното авиационно изложение в Париж. В резултат корпорация Хюз еъркрафт се оттегля от участие в изложението. Сред другите цели на френските специални служби са Боинг, Дженерал дайнамикс, Локхийд, Макдонъл Дъглас, Мартин Мариета и други водещи американски авиокосмически корпорации. Ако вярваме на ЦРУ, то допълнителни обекти е трябвало да бъдат американските финансови институции и националната лаборатория в Лос Аламос.

Защитавайки „своите“, един от сътрудниците на френското разузнаване казал, че съвременният шпионаж „е основно икономически, научен, технически и финансов“. По някои данни 80% от цялата информация се черпи от открити източници, като търговски списания или търговска база данни. Останалите 20% са резултат на подкуп, внедряване на тайни агенти в чуждестранната промишленост, КОМПЮТЪРЕН ШПИОНАЖ, а също и КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ в службите на различни чужди компании в духа на класическите операции на „плаща и кинжала“.

Разгърналата се кампания на САЩ за борба с френския промишлен шпионаж подтиква Франция към ответни стъпки. В началото на 1995 г. тя обвинява една сътрудничка на ЦРУ в опит да получи чрез един чиновник непубликувана информация от държавно значение. Чиновникът й предава документи, мислейки, че тя ще го предаде на някакъв американски обществен фонд, който се интересува от световната икономика. При появата на първото подозрение, че това не е точно така, френското разузнаване започва наблюдение над американката, и скоро открива, че тя е била забелязана да дава пари за секретни финансови документи. Когато Франция предава официален протест в американското посолство, посланик Памела Хариман искрено вдига ръце в недоумение, казвайки, че нищо не й е известно по случая (сътрудничката на ЦРУ е работела под неофициално прикритие и не е била свързана с посолството.) Франция раздухва инцидента, искайки от САЩ да отзоват шпионката и още четирима души, подозирани в аналогична дейност. Американката се завръща, но САЩ официално не се признават за виновни.

Адмирал СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от март 1977 до януари 1981 г., говори по-откровено за промишления шпионаж, отколкото другите директори преди и след него: „Ние крадем тайни, за да сме подготвени във военно отношение. Просто не разбирам защо да не сме напълно конкурентоспособни в икономическо отношение.“ Той не казва открито „кражби по икономически причини“, но намекът остава ясен.

Докато Търнър изпълнява длъжността директор, ЦРУ редовно провежда брифинги в Министерството на търговията за представители на американски корпорации. Запознавали са ги с постиженията в разработването на технологии в областта на полупроводниците и авиационната техника в чужбина. На един от брифингите семинари заинтересуваните фирми от строителството на крупни хидроцентрали са били информирани, че на ЦРУ е известно за плановете на Китай да започне строителството на такава електростанция. Когато президентът Рейгън сменя Търнър с УИЛЯМ КЕЙСИ, широко обсъждане получава още една тема, свързана с промишления шпионаж: нужно ли е ЦРУ да работи по тези чуждестранни фирми, които нечестно се представят от американски корпорации. Каквото и да е станало, не е огласен нито един факт за такава „работа“. Кейси обаче поощрява това, което един бивш негов сътрудник нарича „неофициална“ връзка между ЦРУ и американската индустрия. Подобни взаимоотношения съществуват по време на Студената война. Пентагонът например редовно предава на фирми, работещи в отбранителната промишленост, научно-техническа информация, включително строго секретна информация, от националните лаборатории Аргон, Лоурънс Ливърмор, Оук Ридж и Лос Аламос.

Наследникът на Кейси — РОБЪРТ ГЕЙТС, яростно отбива опитите ЦРУ да се занимава с промишлен шпионаж. Веднъж той изразява своето отношение, повтаряйки думите на един сътрудник, който му бил казал: „Господин Гейтс, готов съм да отдам живота си за тази страна, но не и за отделна компания.“

ДЖЕЙМС УЛСИ — първият директор на Централното разузнаване при Клинтън, също настоява ЦРУ да не се замесва в промишления шпионаж. Но през декември 1993 г. той заявява, че ЦРУ работи, за да открие „кой на кого дава подкупи в чужбина, за да бъдат лишени американските компании от контракти“. Историята с изгонената от Франция сътрудничка на ЦРУ, за която вече споменахме, се случва малко преди Улси да бъде сменен от ДЖОН ДОЙЧ. Дойч става директор на Централното разузнаване през май 1995 г. Но той непрекъснато отклонява откритото обсъждане на проблемите на икономическото разузнаване и промишления шпионаж.

Използване на секретарки и студенти

В доклад на Белия дом от 1995 г. за промишления шпионаж се твърди, че чуждестранните вербовчици (страните не се споменават) се опитват да получат интересуващите ги материали от секретарки, компютърни оператори, от техническия и обслужващия персонал. Тези хора „имат добър, ако не и най-добрия достъп до желаната информация, — се казва в доклада. — А и техните ниски длъжности и заплати дават простор за манипулации от страна на някоя разузнавателна служба“. Понякога разузнавачът незаконно прониква в дадена служба на компания насочен от вътрешно лице и открадва някой портативен компютър или кутия с дискове, тъй като знае, че в тях се съдържа желаната информация.

Някои страни специално обучават студенти в шпионаж и след това ги изпращат в чужбина на стаж или да следват. В Китай има технически колеж, който западните разузнавачи отдавна приемат като ковачница на кадри за промишлен шпионаж. Студентите получават научно и техническо обучение, за да бъдат подготвени за пътуванията, по време на които ще се представят за студенти в САЩ, Великобритания, Франция, Япония и Германия. По време на екскурзия в една френска фотофирма забелязват как китайски студенти случайно натопяват вратовръзките си в химическите реактиви, за да може по-късно да анализират състава на съответния химикал.

В една страна (името й не се споменава в доклада на Белия дом) студентите могат да избегнат военната служба, ако се съгласят да работят като шпиони в по-развитите страни. Освен това те преминават специална подготовка: след завършване на висшето си образование безвъзмездно работят в лаборатории на учени, чиито изследвания са в такава област, в каквато ще им се наложи по-късно да действат в чужбина.

От време на време, макар и немного умело понякога, се вербуват експерти и консултанти, свързани със западни производители. „Имате ли нова информация за някой проект/договор, който ще се използва във вашата страна?“, пише в обява, публикувана през 1991 г. в Ейшън Уол стрийт джърнъл. „Ние сме агенция с договори със значителен брой големи европейски компании и можем да ги предложим и за вашия проект. Получената комисиона ще бъде разделена с вас.“ В обявата има телефонен номер в Западна Европа. Представителите на американските специални служби оценяват това съобщение като дръзка открита покана за участие в промишлен шпионаж.