Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Кент, Тайлър (1911–1988)

КОДОВ чиновник в американското посолство в Лондон, незаконно предавал на прогерманска организация през Втората световна война телеграми и други документи.

Кент е роден в Манджурия, където баща му е бил американски консул. След като завършва Принстънския университет, учи руски език в Сорбоната. Работи в Държавния департамент, в американското посолство в Москва при Уилям Булит — първия американски посланик в Съветския съюз. Там Кент е произведен чиновник по шифрирането.

Прехвърлен е в посолство в Лондон и започва работа на 5 октомври 1939 г. Уинстън Чърчил тъкмо е назначен за пръв лорд на Адмиралтейството. Чърчил поддържа редовна връзка с президента Франклин Д. Рузвелт. И двамата очакват Чърчил скоро да стане военновременният британски министър-председател.

С пристигането си в Лондон Кент е забелязан в компанията на заподозрян АГЕНТ на германците, следен от детективи на специалния отдел на Скотланд ярд. Кент често посещава руската чайна — място за срещи на белогвардейци. Чайната е на адмирал Николай Волков, бивш военноморски АТАШЕ на Русия в Лондон, и съпругата му, бивша придворна дама на царицата. Дъщерята на Кент — Ана, го запознава с Айрин Данишевски, съпруга на натурализиран британски търговец, който често посещава Съединените щати. Айрин става любовница на Кент. И двамата със съпруга й са под наблюдение от МИ–5, заподозрени като шпиони на Съветския съюз.

Сред телеграмите, откраднати от Кент от посолството, са и някои телеграми на Рузвелт до Чърчил, преди и след като той става министър-председател. Разкриването на този факт вероятно е щяло да охлади американо-британските отношения, тъй като документите показват, че Рузвелт е търсел начин да заобиколи американските закони за неутралитет, за да помогне на Великобритания да удържи на германското нападение.

Когато арестуват Кент на 20 май 1940 г., офицерите от британската Служба за сигурност (МИ–5) откриват официални документи в жилището му. Освен копия от телеграмите до Чърчил са намерени и материали, в които са включени имената на хора, поставени под наблюдение от СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ на Скотланд ярд и МИ–5. Следователите откриват и ключове за кодовата стая в американското посолство.

Единадесет дни след тайния арест Държавният департамент обявява, че Кент е уволнен и „задържан по нареждане на министъра на вътрешните работи“. В съобщението не се споменава, че е арестуван за нарушение на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА. АНА ВОЛКОФ е арестувана същия ден и обвинена в нарушение на същия закон.

Служител от Държавния департамент дава поверителна оценка: „Те са истинска история на дипломатическата кореспонденция от 1938 г… Това означава, че не само са извадени кодовете на показ…, но и че дипломатическите ни маневри вече не са тайна за Германия и Русия…“ По-късно разследването установява, че Кент не е компрометирал сериозно кодовете на Държавния департамент.

На 23 октомври в Олд Бейли започва тайният съдебен процес срещу Кент. На стъклата на прозорците и вратите е залепена кафява хартия. Единствените зрители са официалните наблюдатели, включително МАЛКЪМ МАГЕРИДЖ, представител на МИ–6. Двама от свидетелите срещу Кент са Максуел Найт — ръководител на отдела за антиподривна дейност към МИ–5, и капитан Арчибалд Мол Рамзи, по-късно изолиран на остров Ман, тъй като е виждал секретните документи. Британски офицери, запознати с документите, смятат, че ако съдържанието им бъде разкрито, преизбирането на Рузвелт ще се провали. Рамзи е основал Клуб на правата, чиито членове са убедени, че евреи, болшевики и масони непрекъснато заговорничат.

Кент е обвинен, че притежава документи, които „биха могли директно или индиректно да се окажат от полза за противника“, че е позволил на Ана Волкоф да разполага с тях и че откраднал документи на американския посланик в Лондон Джоузеф П. Кенеди. (Кенеди — бащата на Джон Ф. Кенеди — е скептично настроен към евентуална британска победа над Германия.)

Кент признава, че е взел документи от американското посолство в Москва и ги е скрил, смятайки, че един ден може да ги покаже на американски сенатори, които споделят изолационистките му, антисемитски идеи. Той твърди, че е изгорил документите от Москва, преди да получи назначение в Лондон. (В Москва той се влюбва в преводачка, която работи за НКВД, което води до съмнението, че сигурно има съветски контакти. Предшественикът му, работил като кодов чиновник в Москва — Хенри Антъл-младши, е предавал информация на руснаците. Той загива през 1940 г. при самолетна катастрофа, преди срещу него да бъдат повдигнати официални обвинения.)

Когато новината за ареста на Кент се разнася, американското и британското правителство се опитват да омаловажат аферата. Плъзват слухове, насочени срещу Рузвелт. Твърди се, че Кент е задържан, за да запази мълчание, защото бил открил доказателства, че Рузвелт и Чърчил заговорничат за включването на САЩ във войната. Документите са разсекретени през 1972 г. и не доказват слуха за конспирация. Иззетите от Кент документи не разкриват и англо-американско военноморско сътрудничество. Но те показват, че Рузвелт няма желание да продължи да управлява, без да получи одобрението на Конгреса и обществеността.

През септември 1945 г. Кент е освободен и депортиран в Съединените щати. Той никога не променя мнението си. След като се жени за богата жена, той става издател на седмичен вестник, насочен против чернокожите, евреите и покойния президент Рузвелт. Кент заклеймява президента Джон Ф. Кенеди като комунист и твърди, че е убит от „своите“, тъй като се е отклонил от комунистическите убеждения.

Въпреки антикомунистическата насоченост на написаното от него служители на ФБР все още го подозират, че е таен симпатизант на Съветския съюз. Между 1952 и 1963 г. Рей Биърс и Антъни Рийд пишат в Конспиратор (Conspirator), че ФБР е провело 6 разследвания на Кент, като „всичките завършват неубедително“.