Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (626)

* Китай

В древността китайците са наричали своята страна Средно царство — центъра на света, и не са се интересували особено от живота на варварите зад границата. Разузнавателна дейност е била провеждана преди всичко в страната и е била насочена срещу заговорниците и враговете на императорското семейство. Шпионите са действали предимно в императорския двор и бордеите, посещавани от привилегированата класа. Що се отнася до външното разузнаване, то неговите принципи са очертани от древнокитайския военен теоретик Сун Дзъ в трактата му от VI в. пр.н.е. „Изкуството да побеждаваш“. Мислите на Сун Дзъ за „ползата от шпиони“ и до днес се ценят високо от РАЗУЗНАВАЧИТЕ. Творбата му е задължително четиво за американските офицери от морската пехота, а Мао Дзедун я е изучавал, за да се научи как да води успешно гражданска война и да спечели контрол над Китай.

Векове наред творбата на Сун Дзъ е вдъхновявала китайските чиновници, когато са подготвяли военнополитически заговори и контразаговори. Едва през VI в. от н.е. в Китай се появява тайна служба, вплетена в държавната структура и бюрокрация. Императрица У Чао създава такава организация, за да държи под око всеки, който би дръзнал да я заплаши. Специално за тази цел се обучават тайни полицаи, специалисти в мъченията.

Ксенофобията като елемент на държавната политика ограничава китайците в организирането на действено външно разузнаване. Последната монархическа династия в Китай Цин (манджурската) има своя разузнавателна служба, но служителите й са толкова корумпирани, колкото и другите звена на бюрокрацията, но по-умели във вземането на подкупи, отколкото на разузнавателна информация. За разлика от тях шпионите на противниците, планирали метеж срещу манджурската династия в края на XIX в., са много ефективни. Най-добри сред бунтовниците са БОКСЕРИТЕ — европейското название на тайната китайска организация Ихъшоан (Юмрук в името на справедливостта и съгласието), по-късно Ихъцюен (Отреди в името на справедливостта и съгласието). Те се заклеват да свалят манджурската династия и да изгонят „дългоносите бесове“ — европейците, които постепенно били завладели Китай. Движейки се свободно из европейските зони в Пекин, те проучват военната отбрана и слабите й места.

През юни 1900 г. боксерите вдигат въстание. Чуждестранните войски успяват да потушат бунта. В Китай настъпва анархия. Русия се възползва от това и завладява Южна Манджурия. През 1902 г. вездесъщият СИДНИ РАЙЛИ докладва на британските ТАЙНИ СЛУЖБИ: „С манджурската династия е свършено. И сега вече е въпрос на време, кога Китай ще се превърне в площадка на политическите игри на великите сили. Китайското разузнаване практически не съществува.“

Неофициален шпионаж

Сидни е имал предвид само държавното разузнаване, докато в Китай има и друг вид шпионаж — мрежа от търговци и видни антимонархистки настроени китайци, донякъде свързани с тайните общества, наречени Триади. Тъй като знаят, че имперското разузнаване има малко ИЗТОЧНИЦИ извън Китай, революционерите, водени от Сун Ятсен, подготвят голяма част от предварителните си планове в Хонконг. Шпионската организация се свързва с богати и демократично настроени китайци, пръснати на Запад.

И Япония, и Китай имат тайни общества, в които участват влиятелни хора, създали тайни задкулисни правителства. Влиятелната японска групировка ЧЕРЕН ОКЕАН оценява Ятсен като стабилизираща сила в Китай и му оказва значителна финансова подкрепа. Самият Ятсен превръща китайските Триади като база за своята разузнавателна групировка — обществото Хсин Чуън хуей (Общество за възраждане на Китай). Той се свързва с търговци, които искат да работят със Запада и като него желаят демокрация в Китай.

Последователите на Сун Ятсен се опитват да превземат кантонското провинциално правителство през 1895 г., но някои от тях са заловени и екзекутирани. Сун бяга в Япония, където успява да си спечели поддръжката на новото влиятелно общество ЧЕРЕН ДРАКОН и тайно приема парична помощ от японското външно министерство. По-късно, докато е в Англия, тайната китайска полиция го отвлича, но благодарение на британското правителство е освободен.

Друго убежище за китайските революционери е Франция. СЮРЕТЕ ЖЕНЕРАЛ — френската вътрешна агенция за сигурност, наблюдава внимателно китайските революционери, установили се в 13-и парижки район, известен като „китайския квартал“. Сред младите революционери са Джоу Ънлай, бъдещ ръководител на Китай, и КАН ШЪН (тогава известен под името Джан Шупин), който става директор на китайското разузнаване по времето на Мао Дзедун.

Комунистическата Те У

И Джоу Ънлай, и Кан Шън се завръщат в Китай в началото на 20-те години, за да съживят китайската комунистическа партия. Директива, публикувана през 1928 г., вероятно написана от школувания от руснаците Кан, поставя основите на партийния апарат за сигурност: „Във всички клонове на нашата организация трябва да има АГЕНТИ за наблюдение на подозрителните лица. Партията трябва да се освободи от всички предатели или агенти на опозиционни партии…“ Друга цел, която не е записана, е внедряването на агенти в правителствените структури.

Джоу Ънлай става ръководител на Те У — китайската тайна служба, понякога превеждана като Отдел за специални действия. И до днес китайците наричат различните агенции за сигурност Те У, или „тайна агенция“, както хората в окупирана от германците Европа през Втората световна война наричат всички нацистки агенции за сигурност ГЕСТАПО.

През 1921 г. Сун Ятсен се провъзгласява за президент на Китай, като се опира на Националната народна партия (Гуоминдан). Благодарение на сътрудничеството с комунистическата партия на Джоу Ънлай Сун получава финансова подкрепа от Съветския съюз, който му предоставя разузнавателна информация и военни съветници. Руснаците не пропускат случая да укрепят и да разширят своята шпионска мрежа в Китай. През 1924 г. Сун създава военната академия Уампоа и назначава за неин директор способния армейски офицер Чан Кайшъ. Част от преподавателския състав се състои от съветски специалисти.

С разрастването на влиянието на китайската комунистическа партия Чан Кайшъ все повече и повече започва да разчита на своята тайна служба, която да противостои на комунистите.

Един от архитектите на националистическото разузнаване е МОРИС КОЕН — бивш съветник и търговец на оръжие за Сун с прякор Двата пищова, даден му заради двата пистолета, които носи непрекъснато. По-късно той работи за Чан Кайшъ, става негов бодигард и пионер в създаването на известното китайско лоби в Съединените щати.

Разузнавателната организация на Чан Кайшъ официално е наречена Централно бюро за разследване и статистика. Ръководител е ТАИ ЛИ, садистичен военен полицай, наречен Касапина. Той ръководи всяващата ужас тайна полицейска войска, известна като Сините ризи. Таи Ли се издига до поста генерал-лейтенант и става един от най-влиятелните хора в Китай. Той внедрява агенти в редакции, банки, културни организации и на всички равнища на правителството. Същото прави и комунистическата Те У.

През октомври 1928 г. силите на Гуоминдан на Чан Кайшъ контролират по-голямата част от Китай. Гуоминдан е съсредоточен основно в градовете и е подкрепян от банкери — на селяните се обръща съвсем малко внимание. Експлоатирани от земевладелците и подложени на непрекъснат глад, селяните тръгват след комунистическата партия.

Втора световна война

Малцина знаят, че фактически Втората световна война започва на 18 септември 1931 г. в малък участък на железопътната линия край североизточния китайски град Мукден (сега Шънян). Заявявайки, че китайците системно организират диверсии по японската Южноманджурска железопътна линия, японските войски превземат Мукден. С фалшивия Мукденски инцидент японците бързо покоряват Североизточен Китай, създават държавата Манчкуо и издигат на трона марионетния император Хенри Пу И — последния китайски император, който е детрониран през 1912 г.

Чан Кайшъ се интересува много повече от борбата срещу комунистите, отколкото от японците, и не полага усилия да спре нашествениците. Но след атаката над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г., когато САЩ също влизат във Втората световна война, агентите на Чан Кайшъ засилват присъствието си във Вашингтон и търсят подкрепа за Китай. Пред китайското лоби — американци от китайски произход (видна роля в него играе очарователната съпруга на Чан Кайшъ), е поставена задачата да се осигури реална помощ за Чан Кайшъ в борбата му срещу японците и китайските комунисти на Мао Дзедун. Към Китай потичат пари от Америка. Таи Ли, ръководителят на тайната полиция на Чан, става директор на Китайско-американска организация за взаимопомощ (КАОВ) с персонал 3000 американски военни в Китай, които извършват синоптично наблюдение, военно и общо разузнаване. С помощта на КАОВ Таи Ли научава имената на китайските агенти, които работят за американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). Твърди се, че Таи Ли уж се противопоставил на бригаден генерал УИЛЯМ ДОНОВАН — директор на УСС: „Ако УСС се опита да действа извън КАОВ — заплашил Таи Ли, — ще избия агентите ти.“ Тогава Донован заплашил, че ще убива по един от генералите му за всеки убит агент. Предполагаемият инцидент не довежда до нежелани убийства, но показва напрежението между американските и китайските разузнавателни агенции по време на войната.

Китайците сътрудничат с УСС при спускането на агенти с парашути зад японските фронтови линии. УСС изпраща Иля (Бил) Толстой (внук на Лев Толстой) и още един офицер в Тибет с мисия да предадат на Далай Лама, че Тибет може да разчита на американска помощ. Но никой не е наясно от коя страна Тибет да се страхува повече — от Япония или от Китай, тъй като и двете страни са потенциални завоеватели.

Съмненията на Донован в намеренията на Китай към Тибет обобщават американския военен опит в Китай: липса на доверие и информация. В края на Втората световна война Китай е разтърсен от гражданска война. Някои американски дипломати предричат, че комунистите ще победят Чан Кайшъ. Те са наречени комунистически симпатизанти от конгресмените, критикуващи провежданата от администрацията на Труман политика спрямо Китай. „Кой загуби Китай?“, питат те, след като през септември 1949 г. Мао Дзедун провъзгласява Китайската народна република. Този въпрос става част от полемиката по време на преследването на комунистически агенти в американското правителство през 40-те и 50-те години. (Вж. СЛУЧАЯТ АМЕРАЗИЯ; БЪРЧ, ДЖОН; СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.)

Чан Кайшъ премества гуоминданското си правителство на остров Формоза (Тайван) — на 150 км от континентален Китай. Съединените щати признават Формоза за „истински Китай“ и това състояние продължава до 1972 г., когато президентът Никсън прави първата крачка към признаването на Китайската народна република.

Разузнаването и вътрешната сигурност в Китай дълго време се ръководят от Уан Донксин. Когато среща Мао през 1930 г., той е неграмотен селянин, който става най-верният му сподвижник. През 1949 г. придружава Мао на единственото му пътуване извън границите на Китай — визита при съветския диктатор Йосиф Сталин в Москва. Същата година Уан става директор на отдела за сигурност на централния комитет на комунистическата партия и помощник-директор на Осмо управление в Министерството за обществена сигурност, което ръководи мрачните ляогай — трудово-поправителни лагери. По-късно оглавява отряд 88341 — дивизия от около 15 000 души, чиято задача е да охранява членовете на централния комитет. Едно от задълженията на Уан било да води млади жени на Мао, който бил убеден, че сексът забавя стареенето — така бил казал личният му лекар.

Шпионажът срещу Китай

Тайван става базата за шпионаж на САЩ срещу „червен“ Китай. Тайвански агенти се изпращат с лодки или се спускат с парашут в континентален Китай. Близо до тайванската столица — Тайпе, американски подслушвателен пост, известен под името Шу Линкоу, прехваща военни съобщения. ЦРУ организира пропагандни радиопредавания за Китай, а с БАЛОНИ разпространява брошури и различни публикации на територията му. Американски шпионски самолети B–57 КАНБЕРА и U–2 излитат от Тайван и извършват наблюдателни полети над китайска територия. Някои от тези самолети, пилотирани от тайванци, са свалени. Няколко програмирани безпилотни самолета D–21 са изпратени над Китай от Съединените щати, но не донасят полезна разузнавателна информация. Най-неприятният инцидент е през ноември 1952 г., когато двама РАЗУЗНАВАЧИ от ЦРУ са заловени, след като самолетът им е свален. Китайците обвиняват в шпионаж и двамата — ДЖОН ДАУНИ и РИЧАРД ФЕКТО — и ги хвърлят в затвора. Всеки от тях излежава по 20 години.

С развитието на шпионските СПЪТНИЦИ рискованите полети с екипажи намаляват. След като през 1972 г. Съединените щати признават Китай, значението на Тайван като база за шпионаж намалява. Тъй като в Тайван дипломатическото представителство на САЩ вече е закрито, САЩ създават частната организация Американски институт по проблемите на Тайван. Директор е Джеймс Лили — специалист на ЦРУ за Китай. ЦРУ, разбира се, продължава да работи от Тайван, както и АНС, която провежда електронно наблюдение на континента.

Съветският съюз събира разузнавателни сведения за Китай още от създаването на китайската комунистическа партия. Когато Мао поема властта, НКВД, а след това и КГБ изиграват двойна роля. Извършват шпионска дейност за Съветския съюз и същевременно съдействат на Китай в шпионажа. Руските съветници помагат на китайските си колеги, като споделят с тях разузнавателна информация и им осигуряват достъп до някои от сведенията, доставени с помощта на КГБ, на съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (ГРУ) и от Източна Германия и другите страни от Варшавския договор. Основната китайска шпионска резидентура в Европа е в Хага, Холандия, тъй като там има крупна диаспора индонезийци от китайски произход. През юли 1966 г. Ляо Хошу, шарже д’афер в китайското посолство в Хага, урежда отвличането на потенциален китайски ИЗМЕННИК от холандска болница (инженер, пристигнал в Хага за участие в международна конференция), който веднага след това умира. Бил е жестоко пребит. На инцидента е отделено голямо внимание в западната преса, а Ляо Хошу е представен като лукав оперативен работник.

През януари 1969 г. той прави постъпки пред холандците за политическо убежище, а на следващия месец е предаден на ЦРУ като най-високопоставения китайски изменник, работил на Запад. Скоро обаче се пораждат съмнения, че е ДВОЕН АГЕНТ, че е оперативен работник на Те У, изпратен да проникне в ЦРУ. Дават му рутинни преводи и дребни задачи в университета в Джорджтаун във Вашингтон, окръг Колумбия. Смята се, че по времето, когато Съединените щати установяват дипломатически отношения с Китай, Ляо Хошу е предложен на Китай за РАЗМЯНА НА ЗАЛОВЕНИ РАЗУЗНАВАЧИ — за Джон Дауни, офицер от ЦРУ, хвърлен в затвор в Китай, след като самолетът му се разбива през 1952 г. Около март 1973 г., когато Дауни е освободен, Ляо получава разрешение да се върне в Китай.

Постиженията на Китай в областта на разузнаването понякога изумяват западните разузнавачи. БЕРНАР БУРСИКО — служител от френските външни служби, който се оказва изключително наивен, е привлечен за шпионин от китайски оперен певец, който се представя за жена. От китайски източници Западът узнава и за друга не по-малко удивителна история. Млада жена от американо-китайски произход на посещение в Китай през 50-те години се удавя при корабокрушение. Китайските служители от сигурността откриват тялото и паспорта й. Обучена агентка, която знае английски, е дегизирана така, че да прилича на починалата жена, и е изпратена в Америка с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Лилиев лист, преди новините за починалата да достигнат в Съединените щати. Щом се озовава в Съединените щати, тя променя самоличност си в китайския квартал на един американски град и работи години наред като вербовчик и агент.

Загубата на по-големия брат

През 1960 г. взаимоотношенията между Китай и Съветския съюз се изострят. Настъпва застой и в ефективността на китайските разузнавателни агенции. Те дотолкова са копие на съветските, че портрет на ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ — основателя на ЧК, е окачен навсякъде в разузнавателните служби в знак на почит към наставниците. В организирането на разузнаването, както и в изграждането на промишлените мощности и кооперирането на селското стопанство китайците се обръщат за помощ към руснаците като към „нашия по-голям брат“.

След разрива американски и китайски разузнавателни агенции работят заедно известно време срещу вече общия съветски враг. С помощта на китайско-американски операции се доставя оръжие на афганистанските бунтовници след съветското навлизане в Афганистан през 1978 г. Агенции на 2-те страни работят съвместно срещу руснаците и в Ангола — 2-те страни доставят оръжие на опозицията срещу подкрепяното от Съветския съюз Народно движение за освобождение на Ангола. Освен това китайците разрешават на американците да поставят в Ксинян подслушвателни постове за РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ за засичане на съветските опити с ракети и ядрено оръжие. Получените сведения се предават и на Китай.

Отношенията между Китай и Съветския съюз остават хладни до разпада на съветската империя. През януари 1974 г. китайците изгонват 5-има съветски дипломати за шпионаж. Те засичат и снимат на видеокасета среща между АГЕНТУРИСТИ на КГБ и техен агент в покрайнините на Пекин. Контролираните от държавата средства за масова информация обявяват, че руснаците са получили, но и предали разузнавателни сведения. Били са намерени контрареволюционни материали, радиопредавател и радиоприемник, средства за ТАЙНОПИС, фалшиви задгранични паспорти и пари за финансиране на шпионската дейност, които били заловени веднага от китайски служители на обществената сигурност.

Предавателят е бил настроен на честоти за получаване на инструкции и за изпращане на информация от и за Москва. Шпионинът е Ли Хуншу. Китайците твърдят, че е бил вербуван през 1967 г., минал е през съветска ШПИОНСКА ШКОЛА и през 1971 г. е бил върнат обратно в Китай. Те знаят толкова много за Ли, че според западните разузнавачи той по-скоро е бил ПРЕВЕРБУВАН и най-вероятно е бил ДВОЕН АГЕНТ по времето, когато КГБ организира срещата.

През май 1983 г. китайски официални лица обявяват, че около 200 китайски граждани са арестувани през 1982 г. за шпионаж в полза на Съветския съюз. Подробности са изнесени единствено за Хансон Хуан. Той е роден в Хонконг. Хансон завършва юридическия факултет в Харвард през февруари 1984 г. Преподава право в университета в Пекин и работи като правен съветник към китайска правителствена организация за привличане на чужди капитали. Китайците не посочват за кого е шпионирал Хуан, но се предполага, че е за Съединените щати. Хансон е осъден на 10 години затвор.

Първата стъпка на Съединените щати за официалното признаване на Китай е създадената Служба за връзка в Пекин, оглавявана от ДЖОРДЖ БУШ, който по-късно става ДЦР. Служители на ЦРУ работят в тази служба и досега. Заедно с откриване на посолствата в двете страни се разменят и военни мисии към тях. По традиция военните аташета са „шпиони джентълмени“ и са с дипломатически имунитет. Но Китай не спазва традициите и през януари 1996 г. изгонва американския военновъздушен аташе без никакви дипломатически любезности.

В Китай е трудно да се получи дори и сравнително обикновена информация. Имената на разузнавателните агенции, но не и дейността им се променят често от съображения за сигурност. Информацията за структурата на китайското разузнаване е твърде оскъдна до разкритията, направени през 1985 г. от изменника Ю Дзънсан — бивш началник на Бюрото по международни въпроси към Министерството за национална сигурност (МНС) — основната китайска разузнавателна агенция. (Ю Дзънсан вероятно е разкрил ЛАРИ УТАЙ ЧЪН, дългогодишен служител на ЦРУ, арестуван за шпионаж през 1985 г.)

МНС е подвластно на Министерството за обществена сигурност (МОС). Едва през 1983 г. получава статут на отделно министерство.

МНС поема много от задълженията на МОС, включително наблюдението в страната. МНС поддържа бюра в Тайван, Хонконг и Макао и в Министерството на външните работи, чрез което осъществява операции в чужбина. Две агенции на МНС в Пекин имат съвсем невинни имена: Пекински колеж за международни отношения — школа по шпионаж за служителите на МНС, и Институт за съвременни международни отношения — център за анализ, който публикува секретното списание Съвременни международни отношения, предназначено за по-висши служители. В института се обучават и агенти на МНС, които се изпращат в чужбина от Отдела по разузнаване към Министерството на външните работи и Бюрото за външни връзки към Министерството на отбраната.

Рутинната полицейска дейност се извършва от МОС и Народната въоръжена полиция — 1,2 млн. офицери, Гранични войски и охрана на правителствени сгради и чуждестранни посолства. Китайците, които имат контакти с чужденци, се наблюдават от Бюрото за политическа сигурност. Комунистическата партия също наблюдава хората — работници от една и съща служба се настаняват да живеят в определени жилищни райони. Така например служителите на външното министерство на ниско и средно равнище живеят даже в едни и същи блокове. Ако там влезе непознат, той веднага се забелязва и веднага се докладва по етапния ред на партийната йерархия и на служителите по сигурността.

Тотална сигурност

В книгата си „Китайската цивилизация и бюрокрация“ („Chinese Civilization and Bureaucracy“, 1964) Етиен Балаз описва Китай от времето, преди Западът да го „открие“ през XVII в. като страна на селяни, управлявани от бюрократична система, чиито „пипала достигат навсякъде. Те се докосват до всеки член на обществото и до всяка сфера на живота. Нищо не може да им убегне. Дори най-малкото отклонение от предначертаните пътеки трябва да бъде проверено, за да не доведе до бунт. Всяко отцепление, колкото и незначително да е, трябва да се избегне, защото това заплашва цялата система“.

През последните години на XX в. са се променили много малко неща. Сега, както и преди бюрократичната система в тайните служби е обърната предимно навътре — по-скоро е нащрек за евентуални подривни действия, отколкото за шпионаж, извършен от външни лица. Разпространението на географски карти на градове и села е почти забранено. Правителството ограничава използването на факсови апарати, всички компютърни мрежи се контролират, а достъпът до ИНТЕРНЕТ е строго регламентиран. Всеки, който се опитва да се добере до Интернет или до някоя компютърна мрежа, трябва да премине проверка от службите за сигурност, а връзката се извършва през Министерството на пощите и телекомуникациите или през някое друго оторизирано министерство.

Правителствената агенция Синхуа (Агенция за новини на Нов Китай) филтрира новините от чуждестранните агенции, преди да ги пусне до контролираните от държавата медии. След като провери всички новини, които са подадени към страната, Синхуа изпраща реалистичен бюлетин за световните събития на партийните и политическите лидери. Информацията, за която е преценено, че може да се разпространява, стига до медиите. През 1996 г. Синхуа, позовавайки се на това, че националната сигурност изисква по-строг контрол, ограничава притока на икономически новини, които се разпространяват в китайски банки и финансови фирми — информация за държавни заеми, акции и стоки.

Синхуа е сред няколкото организации за ПРИКРИТИЕ, използвани от китайското разузнаване. Друга такава организация е Асоциацията за приятелство с китайския народ. Студенти, преди всичко завършващи, се използват за шпиони в чужбина. Министерството на външните работи има Бюро за обслужване на дипломатическия корпус, което осигурява на чуждестранните посолства и консулства в Китай чиновници, домашни помощници, шофьори, прислуга и дори бавачки. Всички те се отчитат пред служителите на специалните служби.

Организацията за обслужване на чужденците е преди всичко разузнавателна, а чак след това обслужваща служба. Тя осигурява преводачи на чуждите туристи, особено на журналисти. Това дава възможност да бъдат засичани хората, които разговарят с чужденците, както и да се следи какво си говорят.

Чужденците в Пекин се настаняват в жилища, охранявани от Народната въоръжена полиция. Полицаите редовно докладват за посетителите им, особено ако са китайци. Журналисти и дипломати са под непрекъснато наблюдение от цивилни полицаи, от скрити видеокамери, телефонни устройства за подслушване и микрофони. Хотелите, обслужващи чужденци, също са под наблюдение.

ОБЕКТИТЕ на китайското разузнаване по ред на важност са Русия, Индия, Виетнам и Съединените щати. Като регионална сила Китай съсредоточава усилията си към съседите. Приоритет се дава и на шпионирането на Тибетците.

През 1950 г. Китай нахлува в Тибет и го превръща в своя провинция. Тибетците, които оказват съпротива, или са хвърлени в затвора, или са избити. За да бъдат парирани всички опити за съпротива от тяхна страна, китайците вербуват местни агенти, обучават ги в шпионаж и ги внедряват на всички равнища в тибетското общество. Информаторите и полицейските им наставници не успяват да спрат антикитайските демонстрации, но задушават въстаническите действия. (Китайците се опитват да отслабят свързващото звено на Тибетците — формата на будизъм, наречен ламаизъм, — но главният религиозен лидер Далай Лама, който по собствено желание избира изгнаничество в Индия, си остава обединяваща фигура.)

Местните хора в Ксинян, главно уйгури и казахи, се обръщат към китайците със старинното им име хан китайци. Пекин потиска бунтовете, като раздава постове в комунистическата партия и политически служби на обучени от Пекин местни хора или на хан китайци. Ксинян е голям проблем за китайските разузнавателни агенции поради езиковите, културните и религиозните бариери между хан китайците и мюсюлманите.

Силите на сигурността отделят много време и средства, за да държат под око дисидентите. Демократично настроени студенти организират през юни 1989 г. митинг на пекинския площад Тянънмън. Те са квалифицирани като контрареволюционери и силите за вътрешна сигурност, включително Народната освободителна армия, го потопяват в кръв. Армията избива стотици, може би дори хиляди, студенти на площада. Хиляди са хвърлени в затвора.

Тъй като има правото да „упражнява власт, предоставена на обществените институции за сигурност“, МНС праща в затворите или поставя под строго наблюдение демократично настроени дисиденти, особено онези, които са известни на Запад. Типичен случай е Уей Жъншън, арестуван през 1979 г. Вината му е, че е изписал на публично място искане за демокрация. Двадесет и девет годишният Уей е осъден на 15 години за „предоставяне на важни военни сведения на чужденците“ и за „участие в дейности, които застрашават държавната сигурност“. Не става ясно как точно Уей, електротехник в пекинския зоопарк, може да предаде военна информация. След освобождаването му през септември 1993 г. той продължава дисидентската си дейност и е арестуван отново през април 1994 г. През декември 1995 г. е осъден за „конспиративни действия срещу правителството“ на още 14 години затвор.

Освен МНС и Управлението за военно разузнаване към армията Китай има най-малко още 4 агенции за разузнаване:

Политико-юридическа група — агенция на комунистическата партия, която наблюдава разузнаването и прилагането на законите, свързани с вътрешните работи. Ръководи се от партийната военна комисия.

Следствено управление — агенция за разследване на партийни членове.

Управление на Единния трудов фронт — агенция, която отговаря за „китайците в чужбина“, жители на други страни. (В Китай всички китайци се смятат за поданици на Народната република независимо къде живеят.) Агенти от работническия фронт, много от които резиденти под дипломатическо прикритие в китайските посолства и консулства, се опитват да накарат хора от китайски произход да следват партийната линия. Агентите, които държат под наблюдение китайски учени и академици на работа в чужбина, подсигуряват връщането им в страната.

Отбранителен комитет за наука, техника и промишленост — агенция, която изпраща агенти в Съединените щати и западните страни като служители в организации под прикритие, като например Корпорация нова ера, Китайски международен тръст и инвестиционна корпорация (КМТИК), а така също Политехнологии, за да купуват екипировка за разузнаването, както и технологии с ограничен експорт. КМТИК кани западни учени в Китай, главно с академична цел, но причината е да се използва предоставената от тях информация за нуждите му.