Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Хебърн, Едуард (1869–1952)
Изобретател на първата шифрова машина с РОТОРИ (дискове) за превръщането на прав текст в шифрован.
Хебърн израства в дом за сираци в Илинойс. Родителите му са били военнослужещи, загинали при изпълнение на служебния дълг. Той успява да завърши само гимназия. Като юноша пробва много занаяти и в края на краищата става кофражист.
Не е известна причината защо на 40 години се е увлякъл от КРИПТОГРАФИЯ. От 1912 г. подготвя патенти за многобройни криптографски апарати. През 1914 г. създава шифратор, който представлява 2 пишещи машини, съединени с 26 кабела (според броя на клавишите), свързани в случаен ред. Когато на едната машина се натисне съответната буква от правия текст, на другата се отпечатва нейният шифър (в зависимост от това, с коя буква от втората машина е свързан кабелът). Редът на свързването, разбира се, може да се променя. Така за първи път в САЩ е създадено електромеханично устройство, основано на шифрозамени.
През 1921 г. в Оукланд, Калифорния, Хебърн променя идеята за електромеханично шифроване в роторна система, която създава на следващата година. Той рекламира „неразгадаемия“ си шифър в списание, което привлича вниманието на Агнис Майър — криптоаналитик от военноморското министерство. Хебърн е извикан във Вашингтон, където демонстрира своята машина и оформя нейния патент. Във ВМС проявяват интерес към серийното й производство.
През 1921 г. Хебърн регистрира Хебърн електрик код — първата компания в САЩ за производство на шифрови машини. Въпреки че за него не представлява проблем да продаде акциите си за 1 млн. долара, поръчките от флота се забавят и той фалира. Неуспехът не го отчайва и той създава нова фирма и през 1928 г. продава 4 петроторни машини на флота за 750 долара всяка и 20 долара за ротор — тези суми са значителни за онова време. Четирите машини са изпробвани на сушата и в морето. Успехът им става очевиден — военноморския флот купува още 31 машини през 1931 г. Но през 1934 г. новосъздадената подобрена шифрова машина за военноморския флот се оказва неуспешна. ВМС обръща гръб на изобретателя и оттогава Хебърн не успява да продаде нито един екземпляр.
В действие все още са няколко от машините, когато японците залавят 2 в Тихия океан. Американските военни служби не купуват повече от машините на Хебърн въпреки твърденията му, че други фирми използват идеите му и за други машини. Той обаче не успява да докаже това, независимо че някои от тях са били напълно достоверни. Хебърн умира през 1952 г. след сърдечен удар.