Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1286)

Сапфир

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на шпионски кръг, който вероятно е работил в СВДК — френската Служба за външна документация и контраразузнаване. Информацията за него е разкрита пред ЦРУ през декември 1961 г. от АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — сътрудник на КГБ.

Според Голицин АГЕНТИ на Сапфир са проникнали в правителството на Шарл дьо Гол, в щабквартирата на НАТО в Париж и в самата СВДК. По препоръка на ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на контраразузнаването в ЦРУ, президентът Кенеди пише на Дьо Гол и му разказва за направените разкрития. Резидентът на ЦРУ в Париж предава писмото на Дьо Гол лично.

Дьо Гол подозира, че това е замислен от ЦРУ и насочен срещу него самия план, и нарежда на СВДК да прекъсне отношенията си с ЦРУ. Когато разбира, че французите не реагират на предупреждението за Сапфир, Енгълтън нарежда да се извърши КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ във френското посолство във Вашингтон. Целта му е да се добере до кодовете и информацията, за да се запознае с дипломатическите съобщения и да разбере какво точно възнамеряват французите. Конспиративните прониквания са разкрити и резидентът на СВДК във Вашингтон е отзован.

Случаят Сапфир е в основата на романа на Лиън Юрис „Топаз“ („Topaz“, 1967), по който по-късно е създаден филм (вж. ФИЛМИ). Книгата е толкова автентична, че някои наблюдатели смятат, че ЦРУ е подало необходимата информация на Юрис. Френски разузнавач завежда дело срещу Юрис и филмовата компания, което завършва с успех за него. Преживяванията в съда служат на Юрис за нова книга — „QB VII“, 1970.

Сред шпионите в Сапфир е Жорж Пак — прессекретар в НАТО. Оперативни работници от френското разузнаване го засичат да предава материали на съветски АГЕНТУРИСТ. Мотивите да предава дипломатически и военни тайни на руснаците според Пак са разведряване на международното напрежение. Той твърди, че съветските разузнавачи са му показали писмо на Никита Хрушчов, в което се казва, че по време на Берлинската криза от 1961 г. той се е ръководил от предадените от Пак материали за НАТО при вземане на решенията си. Той получава доживотна присъда за държавна измяна, която по-късно е намалена на 20 години.

От материалите на американската дешифровъчна операция ВЕНОНА става ясно, че научният сътрудник на френското Министерство на авиацията Андре Лабарт също е съветски агент още от 40-те години. Френското разузнаване смята, че той е вербувал Пак в Алжир през 1944 г.