Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (475)

Еймс, Олдрич (1941)

КОНТРАРАЗУЗНАВАЧ на ЦРУ, извършвал шпионска дейност за Съветския съюз, а след разпадането му — за Русия. След арестуването на Еймс през 1994 г. федерални служители заявяват, че е извършил най-скъпоструващия пробив в системата за сигурност за цялата история на ЦРУ. През 9-те си години шпионска дейност той предава повече от 100 тайни операции и над 30 оперативни работници, занимаващи се с разузнавателна дейност за ЦРУ и за други западни разузнавателни служби. Най-малко 10 от предадените руснаци и източноевропейци са убити. (Сред тях е генерал-майор ДМИТРИЙ ПОЛЯКОВ, офицер от съветското ГРУ, извършвал шпионска дейност в полза на Съединените щати почти 20 години и доставял безценна информация.)

Друга последица от шпионската дейност на Еймс са неточните доклади, изпращани на Пентагона и Белия дом между 1986 и 1994 г. Десетки доклади за развитието на съветската, а след това и на руската военна промишленост и на въоръжението — нарастването или съкращаването — се базират на информацията, подадена от контролирани от Москва агенти. Служителите на ЦРУ, запознати с този факт, не съобщават това в докладите си. Според доклад на Сенатската комисия по въпросите на разузнаването 11 доклада, изпратени на президентите Рейгън, Буш и Клинтън, не разкриват източниците на информацията. Но в докладите за Пентагона от същия период са отбелязани „тревога и несигурност в източниците на информация“, без да се споменава, че „тревогата“ идва от подозрението, че източникът се контролира от Москва.

Еймс започва шпионската си дейност през 1985 г., когато оглавява отдела за контраразузнаване за Съветския съюз в ЦРУ. Въпреки че известно време е под подозрение като съветски агент, чак през 1992 г. разследването се насочва към него. Арестуването му разтърсва ЦРУ. Конгресът настоява за масова чистка в американските специални служби. ДЖЕЙМС УЛСИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, е свален от поста, а неколцина от високопоставените служители подават оставка.

По време на „почти невероятната“ серия от гафове, както се изразява един от конгресмените, служителите, извършващи разследването, не успели да забележат охолния живот на Еймс и възможността да заработва допълнително като шпионин. За 9-те години шпионска дейност съветските, а след това и руските АГЕНТУРИСТИ му плащат най-малко 2,7 млн. долара. Той си купува жилище за 540 000 долара в брой, кара червен „Ягуар“ XJ6 за 40 000 долара и всичко това с годишната си заплата от 69 843 долара. Досието му е доста мътно. Той често се напива и отправя обвинения, че в системата за сигурност има пробиви.

Според доклад на Сенатската комисия неуспехът на ЦРУ да залови Еймс „води до загуба практически на всички източници на ЦРУ, набелязани в Съветския съюз в разгара на Студената война“.

Ловът на вражески разузнавачи започва през 1986 г. след екзекуцията на двама съветски разузнавачи, вербувани от ФБР. Отначало следователите смятали, че агентите са предадени от ЕДУАРД ЛИЙ ХАУЪРД — служител на ЦРУ, станал изменник през 1985 г., или от КЛЕЙТЪН ЛОУНТРИ — морски пехотинец, обвинен в шпионаж по време на работата му като охрана в американското посолство в Москва.

Но след изчезването на още трима агенти следователите със съжаление приемат очевидното, че информацията излиза от самото ЦРУ. До 1991 г. обаче ЦРУ не обсъжда с ФБР проблема за шпионите. ФБР започва разследване с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Найтмувър (Нощен скитник). (По-късно следва операция с кодово наименование Анлейс; анлейс означава къс меч с 2 остриета.) Името на Еймс е сред 20-тима заподозрени, въпреки че е бил подлаган на ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА през 1986 и 1991 г. Прехвърлен в сравнително лекия отдел за борба с наркотиците, Еймс успява да се сдобива със засекретени документи, които нямат нищо общо с новото му назначение. През юни 1992 г. ФБР иска разрешение и получава одобрение от Съда за надзор на външното разузнаване да установи наблюдение над Еймс. Телефонът му е включен на подслушване. Сътрудници на ФБР влизат в дома му и монтират подслушвателна апаратура, скрити камери и електронно устройство за връзка с компютъра му. През октомври 1992 г. Еймс подава молба за домашен отпуск и обявява, че заминава за Колумбия при роднини на съпругата му. В действителност отива в Каракас, Венецуела, и там се среща с агенти на руското разузнаване (контактът е засечен от сътрудници на ФБР).

С надеждата да заловят Еймс, когато получава или предава материали в ТАЙНИК, ФБР отлага арестуването му. След това, притеснени, че руските му агентуристи стават подозрителни, ФБР започва да затяга обръча. Арестуван е на 21 февруари 1994 г., в деня, преди да отпътува за Москва на официална делова среща на ЦРУ с руски специалисти в разузнаването по въпросите на наркотрафика. Арестувана е и 41-годишната му съпруга Росарио. Двойката има 5-годишен син — Пол.

Първоначално Еймс работи за КГБ. След разпадането на Съветския съюз той продължава да шпионира за организациите, приемници на КГБ.

Като син на служител в ЦРУ Еймс се запознава с първата си съпруга именно в това управление. Когато е изпратен на работа в посолството в Мексико през 1981 г., съпругата му не заминава с него. Бракът му, вече пред разпадане, скоро завършва с развод. В Мексико се запознава с родената в Колумбия Росарио — второстепенен източник на ЦРУ, и по-късно се жени за нея.

Като съветски експерт в ЦРУ през 1985 г. той разпитва съветския ИЗМЕННИК ВИТАЛИЙ ЮРЧЕНКО и е главният агентурист на АРКАДИЙ ШЕВЧЕНКО, помощник-секретар по политическите въпроси в ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, а също и най-високопоставен съветски служител, преминал на страната на Съединените щати.

Еймс прави признание за шпионската си дейност пред държавните прокурори и е осъден на доживотен затвор без право на помилване. Съгласява се да сътрудничи на ЦРУ, като в замяна Росарио получава лека присъда от 63 месеца, която при добро поведение да бъде намалена до 42 месеца. Но дори и в затвора Еймс продължава да преговаря, опитвайки се да сътрудничи, за да получи по-големи привилегии.

Олдрич Еймс