Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (149)

Беер, Исраел (1912–1968)

Израелски офицер от армията, шпионирал за Съветския съюз. Беер свързва съдбата си с Израел през 1938 г. След като нацистите превземат родната му Австрия, той бяга от ВИЕНА в Палестина. Става член на Хагана — еврейската нелегална армия. Представя се като опитен в партизанското движение, тъй като се е борил против профашистките сили в Австрия през 1934 г. и срещу фашистите в Испания като интербригадист по време на Гражданската война в Испания. Освен това той твърди, че е защитил докторат по история.

След активното си участие във Войната за независимост на Израел през 1948–1949 г. е един от най-благонадеждните кандидати за заместник-началник щаб на армията. Очевидно разочарован, че не е избран, Беер се уволнява от армията и става военен кореспондент на израелски вестник. През 1953 г. е поддръжник на партията Мапаи на Давид Бен Гурион и се сприятелява с видни политици и военни, включително с Шимон Перес, бъдещия министър-председател, и с Бен Гурион. Пише материали за партийния вестник на Давар. През 1955 г. Бен Гурион му поръчва да напише официална история на войната от 1948–1949 г. Това му осигурява достъп до Бен Гурион, а и до засекретените военни архиви. Моше Даян, началник-щаб, и ИСЕР ХАРЕЛ, ръководител на МОСАД, се противопоставят — нито един от тях няма доверие на Беер.

Подобен достъп е особено ценен за АГЕНТ за съветското разузнаване. Беер очевидно е бил вербуван по време на Гражданската война в Испания. Беер често превишава пълномощията си, появявайки се на съвещания на високо равнище, без да е бил канен, с което буди подозрение. Мосад открива, че има връзки с РАЙНХАРД ГЕЛЕН, ръководител на западногерманската разузнавателна служба (БНД), въпреки че не е получил одобрение за срещите си. Гелен е особено настоятелен да завърже връзки с израелското разузнаване след Синайската кампания от 1956 г., а Беер се стреми да стане посредник — така ще има възможност да даде на съветското разузнаване още един източник за разузнавателна информация от Западна Германия.

В книгата си „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1990) Дан Равив и Йоси Мелман пишат: „В желанието си да угодят на израелците западногерманците предоставят на Беер изумително широк достъп до германската армия, инсталациите на НАТО, а също до американски и други бази.“

Беер дори успява да получи подробности за конструкциите на установките за американски ядрени оръжия в Европа, които предава на съветския център.

Харел е чувал недобри неща за Беер още по времето на английско-френската инвазия в Суец през 1956 г. (Възможно е Харел да е бил вербуван от английското разузнаване.) Поради силните връзки на Беер с управляващите отначало Харел се въздържа от проучване. Най-сетне се решава да го проучи и на 30 март 1961 г. Беер е забелязан да предава документи на Виктор Соколов, сътрудник на КГБ, който работи в Тел Авив под ПРИКРИТИЕ. Документите включват извадки от дневника на Бен Гурион.

Беер е арестуван на следващата сутрин. По време на съдебния процес той признава, че не е воювал в Испания и не е защитавал докторат. По-късно променя показанието си — твърди, че първия път е казал истината, и настоява, че всичко, което е извършил, е било от патриотизъм, тъй като се страхувал, че прозападната ориентация ще окаже отрицателно влияние върху Израел. Осъден е на 15 години. Умира в затвора през 1968 г.