Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1442)

Стратоджет B–47

Първият реактивен бомбардировач със стреловидни криле. RB–47 е разузнавателен вариант за фотографско и електронно РАЗУЗНАВАНЕ. Идеята за реактивен бомбардировач датира още от 1943 г. — само година след изпитанията на първия американски реактивен изтребител XP–59A. B–47 Стратоджет е пуснат в серийно производство — над 1800 самолета от всички варианти.

Писателят Бил Ганстън пише, че B–47 има „толкова напреднал технически дизайн, че изглежда съвсем футуристично“. Висока скорост, източен силует, пълна автоматизация — това е най-общата характеристика на B–47. За разлика от B–29 СУПЕРФОРТРЕС, който е с 11-членен екипаж, B–47 има 3 души: пилот, втори пилот и щурман бомбардир, който е и навигатор. Всички оръжия за защита са премахнати, с изключение на дистанционно управляемата опашна установка с 22-милиметрово оръдие. B–47 с 6 реактивни двигателя развива максимална скорост 1056 км/ч. B–47E е снабден с апаратура за смущение на радари, които затрудняват откриването му и прехващането му от вражески изтребители. Бомбардировачите могат да носят товар до 8 т — атомни или конвенционални бомби.

От 1953 г. ВВС модифицират 24 бомбардировача в RB–47B, на които е монтирана фоторазузнавателна апаратура, като на мястото на бомбените гнезда са поставени 8 аерокамери. По-късно са построени 240 специализирани разузнавателни самолета RB–47K. Фоторазузнавателните самолети са с 3-членен екипаж и 11 фотокамери. Самолетите за електронно разузнаване имат пет или шестчленен екипаж.

През 1952 г. B–47B, снабден със специални камери, прави един от първите НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ над Съветския съюз. На 15 октомври 1952 г. B–47B излита от Феърбанкс, Аляска, презарежда по време на полета от самолет танкер и продължава към североизточната част на Сибир на височина 6,4 км. ОБЕКТИТЕ за наблюдение са предполагаеми съветски бази за бомбардировачи. Опитите на съветски изтребители да прехванат фоторазузнавателния самолет са неуспешни.

Полетът на B–47B отнема почти 8 часа и покрива разстояние над 5600 км, като 1280 са над съветска територия. Въпреки лошото време са направени ценни снимки.

Самолетите RB–47 изпълняват безброй разузнавателни мисии по периферията на Съветския съюз. На 1 юли 1960 г. един RB–47H е свален от съветски изтребители над Баренцово море. Самолетът се разбива и от 6-членния екипаж загиват четирима. Двамата оцелели са освободени от съветското правителство на 25 януари 1961 г. — само ден след встъпването на президента Кенеди в длъжност. (Никита забавя освобождаването на летците като част от тактиката му да дискредитира кандидата Никсън. По-късно той се хвали, че е подал „решаващия глас“ за избирането на Кенеди и за победата му „над този кучи син Ричард Никсън“.)

Друг RB–47 е сериозно повреден от севернокорейски изтребители през април 1965 г., но успява да стигне до базата си.

На 17 декември 1947 г. е първият полет на XB–47. До 1957 г. са произведени общо 2258 самолета B–47. ВВС на САЩ имат на въоръжение вече 1260 бомбардировача, около 300 разузнавателни и други 300 самолета за тренировъчни полети и специални задачи.

В началото на 60-те години министърът на отбраната Робърт Макнамара ускорява изваждането на B–47 от употреба като част от своята програма, в която се обръща повече внимание на междуконтиненталните балистични ракети. Последният B–47 с бомбен товар остава на въоръжение до декември 1967 г. (По-късно ВМС реактивира 3 самолета EB–47E, за да се поддържат ракетните и електронните военни проекти.)

RB–47 Stratojet