Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1674)

Х–2 (ХИКС–2)

Условно название на отдела по КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ към УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — американска специална служба през Втората световна война.

Отначало отделът се оглавява от Хюбърт Уил — адвокат от Чикаго. Наследилият го Норман Холмс Пиърсън — преподавател по английски език в Йейл, дава означението Х–2 на отдела вероятно под влияние на британското условно означение XX на т.нар. КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ.

Преди назначението му Пиърсън прекарва известно време в ПАРК БЛЕЧЛИ — британския шифровъчен център, работещ над операция УЛТРА. Той изпълнява длъжността ръководител на лондонския клон от юли до октомври 1943 г., а от септември 1944 до януари 1945 г. е директор. Той ръководи също бюрото Иберия — Северна Африка в Лондон. Сред британските колеги на Пиърсън е ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, който отговаря за иберийските операции на МИ–6. Пиърсън си спомня, че е бил предупреден да внимава с Филби, който по-късно е разобличен като съветски агент и през 1963 г. емигрира в Москва.

По данни на УСС Х–2 оказва помощ в задържането на около 1300 вражески агенти. В засекретен исторически очерк за дейността на УСС Пиърсън пише, че Х–2 не само че работи в сътрудничество с британците, но и получава контраразузнавателна информация от френски, норвежки и италиански източници. Той твърди, че Х–2 получава помощ от турски, датски, шведски и белгийски служби. В края на войната Х–2 има досиета на 300 000 души.

В самото начало, когато Х–2 току-що е открит (юли 1943 г.), в него работят 25 души, настанени в сградата на МИ–6 в Лондон. До есента на 1944 г. персоналът на Х–2 се разраства на 500 души. Отделът има 16 регионални (фронтови) представителства в целия свят. Повечето от служителите на Х–2 са юристи и преподаватели. Пиърсън заявява, че предпочита юристите, „тъй като те са обучени да се съсредоточават над наличните доказателства, а учените предпочитат да обмислят“.

В Х–2 работи и ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН, станал след войната един от най-яростните „ловци на шпиони“. Изобщо в отдела е подбрана доста пъстра компания. В книгата на Робин Уинкс „Плащ и кинжал“ („Cloak & Gown“, 1987) са посочени:

… професионална певица, концертен пианист, бивш ръководител на екипа по английски език от училище в Пекин, няколко лица от хайлайфа, млади момичета, току-що завършили гимназия… жена инструктор по летене, майстор от тъкачна фабрика, синът на писателя Джон Маркуънд, служител на Кока-кола, футболен треньор, барман (от клуб в Йейл)… козметичка… и най-малко трима мъже и две жени, които бяха изключително богати, но не бяха завършили гимназия.

По думите на Уинкс, въпреки че жените, работещи в Х–2, не са по-слабо образовани от мъжете, на тях обикновено се поверяват „спомагателни“ длъжности: секретарки, преводачки и архивистки, с изключение на една, която е декодировчик.

Поетът Джон Холендър създава поема „Мисли за шпионажа“, в която Пиърсън се появява като пуритан, а името му за прикритие е Х–2.