Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1860)

Румъния

Промените в специалните служби на бившите социалистически държави не са само елемент от цялостните реформи в Източна Европа през последното десетилетие. Паралелно с тях протичат интензивни преустройства и в редица западни специални служби: в ЦРУ, в БНД (външното разузнаване на Германия) и дори в аналогичните структури на неутрална Швейцария.

Трансформациите, които се извършват в държавите от Източна Европа, се характеризират с някои особености. На първо място, специалните служби трябва да изпълняват функции за защита на националната сигурност на вече демократични държави, които се стремят да се интегрират във военните, политическите и икономическите структури на цивилизования свят. На второ място, работещите в тези структури трябва да приемат мисълта, че тяхната информационна, оперативна и аналитична работа ще бъдат под граждански контрол, разбира се, в рамките на допустимото, и то предимно от парламентаристи, експерти и медии.

Редица социологически проучвания сред служители на различни източноевропейски специални служби, работили преди и след промените, показват, че те приемат като нормален прехода. Става дума за преодоляване на синдрома „тотална секретност“ и за по-тясно взаимодействие със специализирани информационни звена в научни институти и дори в големи фирми, разполагащи с аналитични звена.

Специалните служби в 3 социалистически страни си бяха „завоювали“ негативна международна слава — ЩАЗИ на ГДР, българската Държавна сигурност заради обвиненията за участие в покушението срещу папа Йоан Павел Втори и убийството на писателя Георги Марков, и Секуритате заради всеобхватното следене на всички румънски граждани.

След декемврийските събития през 1989 г. в Румъния започна труден и бавен процес на демократизация на силовите министерства и на специалните служби.

Със закон от 1990 г. в Румъния е създаден Висш съвет за отбрана, ръководен от президента на страната. Контролът се осъществява от Смесена комисия по отбраната, националната сигурност и обществения ред, съставена от депутати и сенатори от различни парламентарни партии, както и от 2 специализирани комисии: за контрол на дейността на румънската служба за информация; за контрол на службата за външна информация.

В Румъния сега има 6 специални служби, които осигуряват информация в страната и извън нея, свързана с румънските национални интереси.

За най-важна се приема Румънската служба за информация. Устройственият закон от 1992 г., с който се регламентира дейността й, предоставя на службата за координация цялата контраразузнавателна дейност на територията на държавата.

Директорът й е с ранг на министър и има трима заместници.

Службата е разделена на дивизии, начело на всяка от която стои генерал, 7 зонални информационни центъра и окръжни информационни секции. Тя разполага с голяма материално-техническа база, научен институт за специална техника и висш институт за подготовка на кадри. Службата представя годишен отчет за дейността си, който се одобрява от парламента.

С външното разузнаване на Румъния се занимава Службата за външна информация. Създадена е през 1990 г. чрез трансформиране на Дирекцията за външна информация към Департамента за държавна сигурност в самостоятелна разузнавателна служба. От 1991 до 1997 г. неин директор е Йон Талпеш, който след това за 1 мандат е посланик на Румъния в България.

Специализираната служба за защита на МВР — Военно поделение X 0215, има за основна цел осъществяване на контраразузнавателна защита на кадрите от структурите на Министерството на вътрешните работи, проникване в средите на организираната престъпност (местна и международна), събиране на информация за остро социално недоволство, десни и леви незаконни радикални организации. В нея служат 400 офицери, в по-голямата си част бивши служители на Четвърто управление на Секуритате. Контролът над тази служба се осъществява от министъра на вътрешните работи.

Дирекцията за военна информация е най-старата румънска специална служба (създадена е през 1859 г.). Тя е в рамките на Министерството на отбраната и е на пряко подчинение на Генералния щаб. Дирекцията събира и анализира информация извън територията на страната, която има военен характер и е свързана с националната сигурност на Румъния. Дейността й се контролира от Висшия съвет за отбрана.

Дирекцията за военна сигурност и защита е създадена през 1990 г. на базата на Пето управление на Секуритате. Изпълнява контраразузнавателни задачи и неин контингент са военизираните и волнонаемните служители в структурите на Министерството на отбраната. Подчинена е директно на министъра на отбраната.

Независимата оперативна служба на Министерството на правосъдието е създадена като военно поделение — X 0400, в рамките на Главната дирекция на затворите. Дейността й се състои основно в събирането на информация за криминално проявения контингент в затворите. Освен изброените функционират още 2 служби със специални функции: Служба за охрана и защита и Служба за специални комуникации.

Службата за охрана и защита е създадена с декрет през 1990 г. От 1998 г. се ръководи от генерал Ангел Анрееску.

Службата за специални комуникации е създадена на базата на оперативно-техническото управление на Секуритате „Тонола“. Тя е изцяло техническа, а не оперативна и се занимава със засекретяването на комуникациите между най-важните румънски държавни служби и задграничните посолствата.