Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1686)

Ханки, Морис (1877–1963)

Една от най-интригуващите и влиятелни личности на Великобритания през XX в. Лорд Ханки оказва огромно влияние върху дейността на съвременните британски специални служби.

Той започва кариерата си като военноморски офицер на бойния кораб Рамилес. През тези години се запознава с адмирал сър Джон Фишър, на когото прави силно впечатление. Затова, когато става първи лорд на Адмиралтейството през 1902 г., Фишър кани Ханки в Лондон и го включва в своя щаб.

Ханки се завръща през 1907 г. в Средиземноморския флот, но вече в качеството си на офицер от разузнаването. След по-малко от година е назначен за заместник-секретар на влиятелния Комитет за отбрана на Британската империя. Този пост е доста перспективен от гледна точка на военната кариера. Началник му е сър Чарлс Отли, който току-що се е оттеглил от флота, където е бил ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. През 1909 г. комитетът учредява разузнавателна структура, от която по-късно се появяват Службата за сигурност (МИ–5) и Секретната разузнавателна служба (МИ–6).

През 1912 г. Ханки заема поста секретар на комитета, а през 1916 г. става министър във военния кабинет, който заседава почти всеки ден. В края на войната Ханки е назначен за ръководител на британската делегация на мирната конференция в Париж. За усилията си получава официална благодарност и от двете камари на парламента и 25 000 лири стерлинги, което е значителна сума за онова време.

В периода между двете световни войни Ханки освен министър продължава да бъде и ръководител на Комитета по отбрана на Британската империя, както и представител на Великобритания в няколко големи международни конференции. В началото на 30-те години се посвещава на разузнаването и осигурява някои от първите подробни доклади за германските програми за превъоръжаване. Пенсионира се през 1938 г. и на следващата година получава титлата пер. След избухването на Втората световна война през септември 1939 г. Ханки се връща на държавна служба като член на военния кабинет с права на „министър без портфейл“.

По повод на оплаквания на военните през декември 1939 г. министър-председателят Невил Чембърлейн упълномощава Ханки да започне проучване на МИ–5 и МИ–6, а също и на ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ. По това време личен секретар на Ханки е ДЖОН КЕЪРНКРОС — по-късно разобличен като съветски шпионин и член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.

Ханки е освободен от длъжност през 1940 г. от Уинстън Чърчил, новия министър-председател. Докладите на Ханки обаче оказват влияние и върху начина, по който Чърчил ръководи разузнавателните служби, и подтикват към създаване на Управлението за специални операции (УСО). (След като Ханки напуска правителството, Кеърнкрос е назначен в Правителствената школа за кодове и шифри, откъдето предава прехванатите и декодирани материали на УЛТРА на съветския си АГЕНТУРИСТ.) Писателската дейност на Ханки включва книги като „Правителствен контрол по време на война“ („Government Control in War“, 1945) и „Политиката — процеси и грешки“ („Politics — Trials and Errors“, 1949), като в последната авторът осъжда доктрината за безусловна капитулация и преследването на военните престъпници. Мемоарите му „Главното командване, 1914–1918“ („The Supreme Command, 1914–1918“) са публикувани през 1961 г.