Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1863)

СР Югославия

Основите на разузнавателната и контраразузнавателната дейност на съвременна Югославия са положени още през Втората световна война по време на съпротивителното движение срещу германците. Тази дейност се е осъществявала първоначално от отделни членове на това движение, без то да бъде институционализирано, т.е. не са били създадени отделни звена специално за тази цел. Събирала се е информация за дислокацията и действията на немските войски на територията на Югославия, за ВМРО и за хърватската националистическа организация Усташа и друга специализирана информация.

В началото на 1944 г. тази дейност на фронта за национално освобождение и Съюза на партизаните в Югославия се институционализира под формата на Отдел по въпросите за защита на народа — ОЗН. Пълното структуриране и изграждане на отдела се извършват след установяването на новата власт в страната. През 1946 г. с решение на правителството отделът е включен в състава на тогавашното Министерство на вътрешните работи с ранг на Управление за държавна сигурност — УДБ (Управа државне безбедности). Началникът на управлението е назначен с ранг първи заместник-министър. Организационно УДБ е структурирано по функционален признак и подразделенията извършват разузнавателна и контраразузнавателна дейност в страната и чужбина.

В началото на 60-те години с решение на ССУП (Савезни секретариат унутрашних послова — Министерство на вътрешните работи на Югославия) УДБ е преименувано СДБ (Служба државне безбедности). Активна помощ на СДБ в изпълнение на специфичните й задачи оказва СЯБ — Служба явна безбедност, към МВР, която се бори със стопанската и криминалната престъпност.

Към Министерството на външните работи е създадено разузнавателното звено за изследване и документация, чиито служители използват предимно открити (законови) методи и средства за събиране на информация и за разузнавателна дейност. Те събират информация главно от политически, икономически и социален характер, като активно обработват чуждите средства за масова информация — специализирани професионални списания и издания, статистически справочници, ведомствени, държавни, регионални и глобални информационни мрежи и други източници.

Звеното за изследване и документация има главно 2 направления за работа: поддържане на официални контакти с членове на югославските колонии зад граница и наблюдение на проявите им и участието им в обществения живот в приемащите страни; събиране и анализиране на информацията, постъпваща от официалните дипломатически и консулски представителства на Югославия.

Друго звено в системата на югославските служби за сигурност е военното разузнаване и контраразузнаване. То е подчинено на Министерството на националната отбрана и влиза в структурите на Генералния щаб. Основните направления на звеното са военно разузнаване, военно контраразузнаване и военнополицейска дейност.

Разузнаването е към Втори отдел на Генералния щаб на югославската армия, а проблемите на сигурността са към Трети отдел.

Той ръководи също ротите и батальоните на военната полиция. Основното предназначение на военната полиция е да охранява военните обекти и военния транспорт, както и да изпълнява комендантски функции по опазване на обществения ред от страна на югославските военнослужещи.

Общото директивно ръководство на разузнаването и политиката за сигурност на страната се осъществява от президента на федерацията. В негова помощ по въпросите на националната сигурност е Държавният съвет за отбрана. Той осъществява оперативното ръководство на югославските разузнавателни и контраразузнавателни служби, а така също координацията и взаимодействието им с другите държавни ведомства, ангажирани с реализирането на политиката за национална сигурност.