Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1843)

Щибер, Вилхелм (1818–1882)

Немец, роден в Прусия, направил революция през XIX в. в развитието на специалните служби, тайната полиция и разузнаването на Европейския континент.

След като учи за лутерански свещеник, Щибер преосмисля призванието си и става адвокат. Между 1845 и 1850 г. си създава успешна адвокатска практика, но същевременно изпълнява ролята ту на информатор, ту на шпионин. Специализира се в наказателните дела. Всеки път той подробно знае какви доказателства и улики ще бъдат използвани в съда срещу един или друг негов клиент, тъй като е бил още и редактор на полицейско списание. Когато това става известно, се разгаря сериозен скандал. Обаче крал Фридрих Вилхелм не се отказва от Щибер и даже го назначава за комисар на полицията. Наречен е „супершпионин“ и „крал на хрътките“.

Когато Вилхелм I става владетел на Прусия, Щибер е уволнен. Той се преориентира и между 1858 и 1863 г. работи за руския цар и помага за създаването на царската тайна полиция. Особено внимание отделя за следенето на опозиционните руски политици, емигрирали в чужбина. Известно време работи едновременно както за Русия, така и за Прусия. По поръчение на граф Фон Бисмарк той често посещава Австрия с шпионски задачи.

Главно благодарение на информацията, която Щибер предоставя, Прусия лесно разгромява Австрия през 1866 г. По-късно той прекарва 18 месеца във Франция, където създава шпионска агентурна МРЕЖА. Действайки от името на пруското правителство, той организира Централно разузнавателно бюро и своя информационна агенция. Щибер има свои агенти навсякъде, включително по железопътните линии и в хотелите. Той купува няколко известни вестника в съседните страни и публикува в тях прогерманска пропаганда.