Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1642)

Фиш

Технически сложна германска ШИФРОВА машина, която работи във „включена система“. Фиш — самите германци я наричат Geheimschreiber и Sagefisch — се отличава от по-широко употребяваната ЕНИГМА по това, че не работи с кодове на морзовата азбука и е включена с радиостанция, т.е. процесът на шифриране и предаване на информацията (или приемането и дешифрирането) при нея става почти едновременно.

Когато операторът набере дадено съобщение на машината, тя автоматично го преобразува в импулси на телеграфния код Бодо за предаване по радиото. Приемателната машина Фиш преобразува сигналите в прав текст, разпечатва го на лента, разрязва го на парчета и го залепва на бланки. Фиш осигурява повече автоматични операции, отколкото Енигма, и работи по-бързо. Но машината не е преносима.

Поради по-голямата й бързина е по-надеждна от Енигма. Снабдена е с 10 РОТОРА (за сравнение Енигма е с 5). Независимо от всичко британските декодировчици успяват да разчетат шифрите.

Първите прехващания на съобщения, предадени от Фиш, са от 1932 г. Засечени са от британските станции за прехващане към СЛУЖБА ИГРЕК (Y). Първите съобщения са експериментални и не са шифровани. Първото шифровано работно съобщение е прехванато през 1940 г. Изглежда, машината започва да се употребява постоянно следващата година.

Фиш е названието, което британската ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ дава на машината. Тя се използва предимно за предаване на заповеди и официални отчети за и от Главното командване на армейските части и правителството. Към края на 1941 г. Британската школа за кодове и шифри решава да съсредоточи наличните си ресурси за декодиране върху комуникациите на германската армия (Тани). Съобщенията по Фиш, изпратени от военновъздушните сили, са значителен брой, а прехванатите съобщения на военноморския флот по същата система са съвсем малко.

Серията апарати, произведени от компанията Лоренц (40 машини), получават от англичаните наименованието Тани (Риба тон) от британците, а по-късният вариант — Сименс T52, е наречен Стърджън (Есетра). Англичаните възприемат да назовават различните връзки и КОДОВЕ за шифроване в системата с названия на риби.

Декодировчиците в ПАРК БЛЕЧЛИ отначало са доста объркани от Фиш. Но когато Осма армия в Северна Африка пленява 2 машини, в Блечли успяват да разчетат шифъра. Калкулиращите машини БОМБ са модифицирани, за да работят над шифрите на Фиш с КОЛОС — ранен, програмируем електронен дигитален калкулатор, разработен специално да се справи с този шифър. Към края на войната 10 от масивните машини Колос работят над шифрите на Фиш.

Според Ф. Х. ХИНСЛИ и съавторите му на „Британското разузнаване по време на Втората световна война“ („British Intelligence in the Second World War“, 1984) „успехът срещу Фиш беше резултат от комбинация на събития, включително грешки [в германските съобщения], но забавянето в декодирането на съобщенията по Фиш бе компенсирано от значимостта на разузнавателната информация, която осигуряваха.“

Средното забавяне на дешифрираните съобщения на Фиш според Хинсли е 3 дни през 1943 и 1945 г., а през 1944 г. дори достига до 7 дни. Но поради високото качество на съобщенията закъсненията са от по-малко значение, отколкото при германските шифри на тактическо и оперативно равнище. Някои от шифрите на Фиш обаче, като звеното Wehrkreis на германската армия, наречена от британците Трешър (Риба чук), никога не са разчетени.