Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (854)

Менжински, Вячеслав (1874–1934)

Ръководител на съветското ОГПУ — централния орган на Държавна сигурност, от 1926 до 1934 г. (вж. ЧК). Наследява поста на ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ и също като него е от благороднически полски произход. Преди това е бил заместник-директор на ГПУ от 1923 до 1926 г.

Американският аналитик на разузнаването Джон Дзиак описва Менжински в книгата си „Чекисти: история на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988) така: „Способен лингвист и интелектуалец дилетант, Менжински е или болен, или хипохондрик, което като цяло го прави слаб лидер. Но е удобен за Сталин, тъй като заместникът на Менжински [Генрих] Ягода вече е бил сред утвърдените палачи…“

На 10 май 1934 г. Менжински получава сърдечен удар. Отдавна е имал проблеми със сърцето и е бил под наблюдението на лекарите от Кремъл. През юли 1934 г. ОГПУ е закрито и прехвърлено към Главното управление на Държавна сигурност (Главное управление государственной безопасности (ГУГБ) към Народный комиссариат внутренних дел). Главният заместник на Менжински е ГЕНРИХ ЯГОДА, който е назначен на негово място като ръководител на съветското разузнаване.