Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1260)

Рошфорт, Джоузеф (1889–1976)

Ръководител на ХИПО — американска военноморска станция за КРИПТОАНАЛИЗ в Пърл Харбър, Хавай, през най-важните месеци преди и след японското нападение през декември 1941 г.

Завършил е университета в Калифорния. Рошфорт постъпва във военноморския флот по време на Първата световна война. През 1919 г. е мичман II ранг, а след 2 години му е поверен криптографският отдел в РАЗУЗНАВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ във Вашингтон. До назначаването му поста е изпълнявал капитан III ранг ЛОУРЪНС САФОРД. „Често съм казвал, че не е необходимо да бъдеш криптоаналитик — казва той години по-късно, — но все пак има значение.“ Рошфорт научава уменията при декодирането от Сафорд и Агнес Майер Дрискол. Дрискол е известна с първия пробив в японския КОД, познат като ЧЕРВЕНА КНИГА.

След като прекарва 3 години в Япония и учи японски, Рошфорт започва да редува дежурствата в морето с разузнавателна работа на брега. Работи като помощник в отдела за операции и РАЗУЗНАВАЧ в щаба на командващия Тихоокеанския флот през 30-те години. Адмирал Джоузеф Рийвс го нарича „един от най-забележителните офицери от този ранг“, а „преценката и способностите му са наистина забележителни“ — особено като се има предвид, че не е завършил военноморската академия, добавя той. (Този факт ще го преследва като сянка през цялата му кариера.)

През юни 1941 г. Рошфорт е назначен в подземната щабквартира — „зандана“, както я наричат — на декодировчиците от Пърл Харбър. Той нарича екипа боен разузнавателен отряд като ПРИКРИТИЕ за работата по декодирането. (По-късно името е променено на РАДИОЦЕНТЪР НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ.) Рошфорт играе ключова роля в дешифрирането и анализа на японските кодове, които помагат при стремителната победа край МИДУЕЙ през юни 1942 г. Той е предвидил японската атака при Мидуей. Военноморските разузнавачи във Вашингтон смятат, че атаката ще бъде 2 седмици по-късно край остров Джонстън или дори над Западното крайбрежие на САЩ.

Американският командващ в Тихия океан адмирал Честър Нимиц приема предвижданията на Рошфорт, които се основават на прехванатите японски съобщения. Непосредствено след битката той кани Рошфорт на среща на щаба, като казва: „Този офицер има най-голяма заслуга за победата при Мидуей.“ Нимиц предлага Рошфорт за Медал за отлична служба за блестящата му работа, но Вашингтон отхвърля предложението му. През октомври 1942 г. Рошфорт е освободен от поста в декодирането и е преназначен на по-ниска длъжност.

„Разузнаването в областта на комуникациите се озова в ничия земя между отдела за комуникации и военноморското министерство и бе подложено на натиск, прояви на ревност и дребнаво политиканство и от двете страни — пише в книгата си «Тайни с две страни» («Double-Edged Secrets», 1979) У. ДЖ. ХОЛМС — РАЗУЗНАВАЧ, работил заедно с Рошфорт. — Единственото възможно обяснение на случилото се с Рошфорт бе, че той стана жертва на вътрешнополитически заговори във военноморското министерство.“

След войната, когато научава, че медалът не е присъден на Рошфорт, Нимиц пише до военноморското министерство от името на Рошфорт. Публикуването на „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985) на вицеадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН — ръководител на разузнаването на Нимиц, съживява несправедливостта. Най-сетне през 1986 г. с помощта на министъра на военноморския флот Джон Леймън Медалът за отлична служба е присъден посмъртно на Рошфорт, а президентът Рейгън лично го връчва на семейството му в церемония в Белия дом.