Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1846)

Юинг, Алфред (1855–1935)

Британски учен, основател на съвременните британски служби за декодиране. Когато през 1914 г. започва Първата световна война, ДИРЕКТОРЪТ НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ контраадмирал Хенри Оливър се обръща към Юинг, който е директор на военноморската школа, да провери дали може да използва прехванатите по германското радио сигнали.

В книгата „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1968) историкът ДЕЙВИД КАН дава следната характеристика на Юинг:

… тогава беше на 59 години. Нисък набит шотландец със сини очи под рошави вежди, тих глас и поведение на достопочтен лекар. Три години преди това получава рицарско звание за научни постижения (Юинг пръв изследва японските земетресения, магнетизма и механичния ефект на закъснение в материали, подложени на въздействието на натоварване, сега известни с неговия термин „хистерезис“), а също и за обществена дейност и особено за работата му като директор на учебните заведения на ВМС.

Юинг е ръководител на военноморската школа още от 1903 г. Той използва възможността да създаде служба за декодиране и веднага започва да изучава КОДОВЕ в библиотеката на Британския музей, застрахователната компания Лойдс в Лондон и Централната поща (където има книги за търговски кодове). Първите хора, които вербува, предимно са преподаватели по немски език в Кралските военноморски колежи в Дармът и Осбърн. Сред тях е АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН — преподавател по немски език в Осбърн. (По-късно Юинг вербува професори от Кеймбридж, като търси кадри от факултетите по класически езици.)

Скоро групата става известна като СТАЯ 40 и се радва на огромен успех в проникването в германските кодове. (След Първата световна война общите усилилия по декодиране стават известни под името ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ.) Юинг оглавява Стая 40 още от създаването й през 1914 до 1917 г., когато напуска военноморския флот. Избран е за ректор на Единбургския университет.