Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1266)

Руп, Райнер (1945)

Служител на НАТО, шпионирал за Източна Германия от 1977 до 1989 г. Той и съпругата му осигуряват на източногерманците, а чрез тях и на Съветския съюз копия от около 10 000 документа. Заради шпионската им дейност, казва германски следовател, „НАТО можеше да загуби една война“.

Руп е роден в Западна Германия и през 1968 г. още като студент е вербуван в Щази (МДС) — източногерманската разузнавателна агенция. Посъветван е да продължи обучението си и да очаква нови инструкции. През 1970 г. в Брюксел той се запознава с родената във Великобритания Ан-Крисчън Боуин. Тя е секретарка в Министерството на отбраната в Лондон и през 1968 г. е изпратена в Брюксел в британското военно представителство в НАТО. По това време Щази набелязва секретарки за шпионаж в НАТО и в западногерманските политически и военни организации. Щази нарича привлекателните млади АГЕНТИ ромеовци, но Руп твърди, че чувствата му към британската секретарка са истински.

Те се влюбват и Руп й признава, че е вербуван от Щази. По това време тя вече подкрепя неговите антиамерикански позиции и също е противник на Виетнамската война. Боуин приема шпионската му дейност и го придружава до Източен БЕРЛИН, където и тя се съгласява да шпионира. През 1972 г. се женят.

Тя измъква документи от централата на НАТО, скривайки ги в дамската си чанта. Някои от документите са с гриф КОСМИК, което е най-високата степен на секретност в НАТО. Вкъщи Руп ги снима с фотокамера, осигурена от ЩАЗИ, а тя ги връща на следващия ден. Той получава инструкции, предадени в КОД по радио, също от Щази. За АГЕНТУРИСТИТЕ той е Топаз, а тя — Тюркоаз. През 1977 г. Руп започва работа в международния икономически отдел на НАТО и също носи документи вкъщи и след като ги снима, ги връща обратно. Ан-Крисчън Руп продължава шпионската си дейност до 1980 г., когато се ражда първото от 3-те им деца. По-късно тя казва, че се е разочаровала от комунизма и е усетила, че шпионажът и майчинството не могат да съжителстват. Агентуристите на двойката приемат решението й. Руп продължава шпионската си дейност, но както Ан-Крисчън по-късно казва, „непрекъснато се карахме, а аз все го убеждавах да спре“.

В Руп се е зараждат съмнение и колебание — вижда, че документите, които снима, са планове за защита. След съветското нашествие в Афганистан през 1979 г. вече е негов ред да изпита пълно разочарование. Той съобщава на съпругата си, че е спрял да шпионира, но това е лъжа. Може и парите да са били решаващ фактор за това решение. Щази му плаща около 1500 долара на месец и дори след като пада Берлинската стена, той продължава да шпионира.

След обединението на 2-те Германии през октомври 1990 г. Ан-Крисчън прочита, че западни разузнавачи, които преглеждат досиетата на Щази, търсят шпионин с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Топаз. С помощта на информатор германското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ най-сетне залавя Руп. Двамата със съпругата му са арестувани през юли 1993 г. при едно пътуване до Германия, за да посетят роднини.

„Аз сбърках и съм готов да платя“, казва Руп през ноември 1994 г., когато е осъден на 12 години за държавна измяна. Ан-Крисчън получава 22 месеца условна присъда.