Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1693)

Харел, Исер (1912)

От 1948 до 1952 г. е директор на ШИН БЕТ (израелската служба за вътрешна сигурност), от 1952 до 1963 г. е директор на МОСАД (израелската служба за външно разузнаване) и от края на 1962 до 1963 г. е началник на АМАН (израелската служба за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ).

Роден е в Русия под името Исер Галперин. През 1931 г. емигрира в Палестина и променя името си на Харел. Работи известно време в британската полиция, откъдето е уволнен. След това става член на Хагана (нелегална еврейска армия), където започва кариерата си на разузнавач.

В смутните времена след провъзгласяването на независимостта на Израел през май 1948 г. в страната действат многобройни раздробени специални служби. Харел, който е близък приятел на министър-председателя Давид Бен Гурион, става фигурата, която ръководи и стабилизира разузнавателната дейност, като й създава не само уважение, но и власт, които дори не са сънували аналогичните организации от страните на западната демокрация.

След позорното уволнение на ИСЕР БЕЕРИ — първия ръководител на израелското военно разузнаване, през 1949 г. Харел оглавява Шин Бет. По указание на Бен Гурион му е присвоено званието МЕМУНЕХ, т.е. „разпоредител“, на всички израелски специални служби. Той се отчита директно пред Бен Гурион както за външното разузнаване, така и за вътрешната сигурност. През 1952 г. Харел официално е назначен за директор на Мосад, след като първият директор — РУВЕН ШИЛОА е заемал този пост едва 18 месеца. Харел остава директор на Мосад до 1963 г.

Харел организира екип за преследване на нацисти, съставя списък на „най-издирваните“, които са успели да избягат от военния трибунал на съюзниците в Нюрнберг. В началото на списъка е Адолф Айхман — нацистки функционер, отговорен за избиването на милиони евреи. Харел открива и доказателства, че бягството на Айхман от Германия е осъществено с помощта на ОДЕССА — тайна организация на офицери от СС. В Мосад смятат, че последната спирка на бягството, организирано от ОДЕССА, е Буенос Айрес, Аржентина.

Израелски разузнавателен екип заминава за Аржентина през 1960 г. и отвлича Айхман. През април 1961 г. срещу него е образуван процес за престъпления, извършени срещу човечеството и срещу еврейския народ, и за нарушаване на международните закони по време на война. Осъден е, а на 31 май 1962 г. е обесен.

Под напътствията на Харел израелски агенти са внедрени в египетски и западногермански специални служби, а освен това, използвайки тактиката на терор, осуетяват сътрудничеството на немски учени с Египет. През 1963 г. двама агенти на Мосад са арестувани в Швейцария за отправени заплахи към дъщерята на германски учен, който работи над египетска оръжейна програма. Други двама агенти на Мосад са арестувани в Западна Германия по подозрение в извършване на подобни действия. По това време Бен Гурион търси път за укрепване на германо-израелските отношения и рязко критикува Харел. Порицава го за кампанията му срещу учените и губи вяра в човека, когато е нарекъл мемунех. През 1963 г. Харел подава оставка и се оттегля от държавна служба.

Исер Харел