Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1722)

Хол, Уилям Реджиналд (1870–1943)

ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДВМР) на Великобритания от 1914 до 1917 г. Създава организацията за декодиране СТАЯ 40, където е декодирана ТЕЛЕГРАМАТА ЦИМЕРМАН, чието съдържание има огромно значение за решението на Съединените щати да влязат в Първата световна война. Стая 40 постига и други значителни успехи.

Прякорът на Хол е Семафора. Говорело се, че едното му око примигвало като военноморски светосигнален апарат. В историята „Британското разузнаване през Втората световна война“ („British Intelligence in the Second World War“, 1979) от Ф. Х. ХИНСЛИ и съавтори се посвещават няколко реда на Хол, който е представен като много активен и енергичен. Той „изгражда своя система на разузнаване, еднолично решавайки кога и как да предава събраната информация на другите ведомства и действайки независимо от другите подразделения по политическите въпроси, които са извън пределите на Адмиралтейството“. А независимостта и самостоятелността на Хол са толкова ярко изразени, че през „1918 г. в британския военноморски флот с подкрепата на Министерството на външните работи даже се поставя въпросът за премахването на постовете директор и заместник-директор“.

Син на капитан I ранг Уилям Хенри Хол — първия директор на разузнавателния отдел на Адмиралтейството (1882–1889), Семафора Хол постъпва във флота през 1884 г. Издига се до капитан на кораба за обучение на курсанти Корнуол, на бойния Натал и на новия боен кораб Куин Мери през 1913–1914 г. Той въвежда много промени, включително вече станалата стандартна трисменна караулна система, при която обикновено една трета от екипажа е дежурен. (Дотогава на военните кораби във всички флотове е имало 2 вахти.)

През ноември 1914 г. Хол е назначен за директор на военноморското разузнаване и заема този пост до януари 1919 г. Той създава военноморската разузнавателна организация по време на войната, поощрява радиопрехващателната дейност и декодирането и осигурява на флота подходящи разузнавателни сведения. Издига се до звание контраадмирал, а през 1926 г. вече е адмирал. Американският посланик в Лондон от времето на Първата световна война доктор Уолтър Пейдж пише през март 1918 г. на президента Уилсън:

Хол е гений, когото е създала войната. Нито в романите, нито в действителния живот може да бъде открит човек като него. От всички чудесни неща, които знам, че е извършил, има някои, които могат да се опишат в роман. Човекът е гений — истински гений. Всички други в тайните служби са аматьори, а той е истински гений.

Хол е бил и депутат в Камарата на общините в британския парламент от Консервативната партия. Заедно с Еймъс Пизли пише книгата „Три войни с Германия“ („Three Wars with Germany“, 1943).

Хол започва да пише автобиография, но след няколко глави спира. Биографът му адмирал сър Уилям Джеймс казва в заключението на книгата „Очите на флота“ („The Eyes of the Navy“, 1955), че „лоялността и уменията на Хол му позволяват да упражнява решаващо влияние върху световните събития в отговорен исторически момент“.