Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Пинчър, Чапман

Британски репортер и специалист по журналистическо разследване, написал книга, в която има обвинения по адрес на бившия генерален директор на британската Служба за сигурност (МИ–5) РОДЖЪР ХОЛИС в това, че е бил съветски агент.

През 1976 г. Пинчър, вече известен британски журналист, пишещ статии на военноотбранителна тема, замисля да напише книга, създадена на базата на твърденията на бившия министър-председател Харолд Уилсън, че британската Служба за сигурност е възнамерявала да го свали от поста му. След като от тази идея не излиза нищо, Пинчър написва „Техният занаят е предателството“ („Their Trade Is Treachery“, 1981). Книгата се превръща в сензация поради обвиненията срещу Холис, който е бил генерален директор на МИ–5 от 1956 до 1965 г. (починал през 1973 г.). Пинчър смята, че самият Холис е съветски агент и че именно той помага на КЛАУС ФУКС — друг съветски шпионин, да се оправдае от повдигнатите срещу него обвинения.

В изявление пред парламента министър-председателката Маргарет Тачър опровергава твърденията, че Холис е съветски агент, на основание, че срещу него не са намерени никакви улики. Но шумът около книгата на Пинчър с това не заглъхва.

Един от източниците му е бившият офицер от МИ–5 ПИТЪР РАЙТ. Събирайки допълнителни доказателства, Пинчър написва книгата „Твърде секретно, твърде дълго“ („Too Secret Too Long“, 1984), в която подновява обвиненията срещу Холис. Райт, който вече е пенсионер и се намира в Тасмания, Австралия, по-късно пише „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) — книга, която британското правителство се опитва да спре. Райт повдига същите обвинения срещу Холис.

Барон Виктор Ротшилд — учен, индустриалец и бивш офицер от МИ–5, плаща на Райт, за да пристигне в Англия и да се срещне с Пинчър. Тази постъпка на Ротшилд поражда подозрения в пресата, че по този начин той се опитва да вземе под свой контрол информацията с надежда да отстрани слуховете, че и той самият е сътрудничил на руснаците. На 3 декември 1986 г. в писмо, публикувано в Дейли телеграф, Ротшилд настоява генералният директор на МИ–5 „да заяви публично, че разполага с неопровержими, подчертавам, неопровержими доказателства, че аз никога не съм бил съветски агент“. Два дни по-късно Тачър заявява: „На мен ми съобщиха, че не разполагаме с улики, че той когато и да било е бил съветски агент.“ Ротшилд умира на 80-годишна възраст, но по въпроса за възможната му връзка с руснаците така и няма окончателна яснота.