Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Конрад, Джозеф (1857–1924)
Автор на „Тайният агент“ („The Secret Agent“, 1907) — един от ранните шедьоври на шпионския жанр в литературата. Роден е в контролираната от руснаците част на Полша. Конрад е един от най-великите английски романисти.
През 1886 г. 17-годишният Конрад се качва на кораб и пристига в Англия. Научава английски и получава удостоверение за капитан на търговски кораб. През 1893 г. изоставя морския живот и се посвещава на литературата. Действието в „Тайният агент“ се развива в свят на анархисти — проследява усилията на британските оперативни работници и информатори от КОНТРАШПИОНАЖА по време, когато се опитват да разплетат анархистки бомбен заговор. Историята е създадена на базата на опита да бъде взривена обсерваторията в Гринуич, Лондон, през 1894 г.
Най-известните произведения на Конрад са „Господарят Джим“ („Lord Jim“, 1900) и „Сърцето на мрака“ („Heart of Darkness“, 1902). Конрад внася в романизирания шпионаж чувство на отчаяние и предателство — елементи, които по-късно се възраждат отново в романите на ДЖОН ЛЬО КАРЕ. Друг роман на Конрад — „Под погледа на Запада“ („Under Western Eyes“, 1911), разказва за руския студент Разумов, който открива, че е въвлечен в предателство от друг студент, включен в заговор за убийство.
В писмо до свой приятел Конрад обяснява песимистичните си възгледи за живота така: „Тази машина… която сама себе си е създала… и, — гледай ти!… и тя вярва на всички ни. Вярва колкото си иска. Подвластни са й времето, пространството, болката, смъртта, корупцията, отчаянието и всички илюзии — нея нищо не я вълнува. Трябва да призная, че изпитвам удоволствие да съзерцавам този безпощаден процес.“