Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Ю

Ю–2 (U–2)

Най-известният в света шпионски самолет U–2 е създаден в САЩ специално за фотографско и ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) над Съветския съюз. Осъществява полети над Съветския съюз от юли 1956 до май 1960 г. По-късно лети над други ОБЕКТИ — Куба, Индокитай и Китай (полетите над Китай се извършват от тайвански пилоти). През 1990–1991 г. са извършени над 800 полета с U–2 над района на Персийския залив. U–2 продължава да бъде един от най-използваните самолети и през 90-те години. Това означава, че лети значително по-дълго, отколкото приемникът му SR–71 БЛЕКБЪРД.

Работата по създаване на U–2 започва около 1953 г. като секретна програма, финансирана от ЦРУ. За ръководител е назначен РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ, а главен конструктор е КЛАРЪНС (КЕЛИ) ДЖОНСЪН — ръководител на конструкторското бюро на корпорация Локхийд, ЗАВОДИ СКУНК. Президентът Айзенхауер лично одобрява първата поръчка от 30 самолета. Той подкрепя всячески идеята за създаване на U–2, опасявайки се, че развитието и производството на ядрено оръжие в СССР могат да застрашат Съединените щати като повторение на ПЪРЛ ХАРБЪР, само че с далеч по-печални последици.

През 1954 г. Айзенхауер се обръща към ДЖЕЙМС КИЛИЪН — президент на Масачузетския технологичен институт, с молба да оглави комисия, която всестранно да проанализира степента от потенциалната опасност от развитието на стратегическите оръжия с далекообхватно действие. В комисията са поканени около 50 видни учени, а също така и представители от държавни структури. На заседанията се разглеждат въпроси на стратегическите оръжия за унищожение, стратегическата отбрана и методите за водене на стратегическото разузнаване. ЕДУИН ЛАНД — изобретател на знаменития фотоапарат Полароид, става председател на подкомисия за разузнаването и през февруари 1955 г. представя на президента за разглеждане секретен доклад, започващ с думите: „На нас ни е крайно необходимо да намерим начин да получаваме повече и по-достоверна информация, на чиято основа след това да можем да градим нашите предложения по въпросите на стратегическата опасност и да намалим ефекта от евентуално внезапно нападение. Получаването на такава информация ще помогне също да се избегнат преоценки или недооценки на потенциалната заплаха.“ Комисията одобрява идеята за създаването на U–2.

U–2 трябва да лети над съветска територия на височина над 18 км. Като планер с двигатели „той има толкова уникални очертания, че много трудно може да бъде сбъркан с бомбардировач“, пише Айзенхауер в мемоарите си „Борба за мир 1956–1961“ („Waging Peace 1956–1961“, 1963). Освен с фотокамери първите самолети U–2 са оборудвани и с миниатюрни системи за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) за засичане на съветските радари. Освен това разузнавателното оборудване непрекъснато се усъвършенства. В началото на 60-те години самолетът U–2B вече е оборудван с фотокамера, която е с 944,7-милиметров обектив и може да прави 4000 двойни снимки на участък с ширина 240 км и дължина 3478 км.

U–2 за първи път се издига във въздуха на 1 август 1955 г., а първият полет над Съветския съюз е на 4 юли 1956 г. Пред летците е поставена задачата да фотографират Москва. Следващата година, доколкото е известно, U–2 засича първата съветска междуконтинентална ракета на площадката за изстрелване в Тюратам, източно от Аралско море.

Полетите над Съветския съюз се извършват от цивилни пилоти, които имат договори с ЦРУ — взети са „на заем“ от военновъздушните сили. Самолетите отначало са прикрепени към Първа, Втора и Трета синоптичноразузнавателна ескадрила, а от началото на 1957 г. постепенно преминават на подчинение на ВВС на САЩ и след време тук са зачислени всички самолети U–2. Разузнавателните операции са възложени на Девети полк за стратегическо разузнаване, дислоциран в базата на ВВС в Бийл Еър форс, Калифорния. От 1982 до 1991 г. U–2 и TR–2 са и в състава на 17-и полк за стратегическо разузнаване в базата на ВВС Алкънбъри, Англия.

Британски пилоти също са обучавани да летят с U–2 и през 1958 г. президентът Айзенхауер убеждава министър-председателя Харолд Макмилан да бъдат използвани за полети над Съветския съюз. Първият полет на U–2, пилотиран от британци, е извършен на 24 август 1958 г.

Първоначалните предвиждания са, че U–2 ще може да лети съвсем безопасно над Съветския съюз най-малко 2 години преди руснаците да бъдат в състояние да го засекат и евентуално да го свалят. Но всички 24 полета над Съветския съюз в периода 1956–1960 г. са засечени от съветски радари. На 1 май 1960 г. U–2B, пилотиран от ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС, е свален от съветска ракета SA–2 от клас земя-въздух край индустриалната част на Свердловск в Централна Русия. Пауърс е излетял от Пешевар, Пакистан, и е трябвало да прелети над Съветския съюз и да се приземи в Бодьо, Норвегия, след 9,30-часов полет, като премине 6163 км, 4670 от които над съветска територия. Самолетът е бил обстрелван от подразделение на противовъздушната отбрана, ръководено от майор М. Р. Воронов. Възможно е U–2 да е имал някакъв проблем с мотора и губейки височина, да е бил засегнат от ракета SA–2.

Самолетът на Пауърс е бил снабден с пластичен експлозив, свързан с часовников механизъм, който да бъде задействан при аварийна ситуация, преди летецът да скочи с парашут. Пауърс не успява да включи разрушителния механизъм. Той напуска улучения U–2 и при приземяването е заловен незабавно. По-късно останките на разбилия се самолет са изложени в парк Горки в Москва.

Несполучливият полет на Пауърс е извършен 15 дни преди насрочената среща на високо равнище в Париж. След инцидента съветският ръководител Никита Хрушчов настоява да получи извинение по време на срещата от президента Айзенхауер, с което предизвиква провал на самата среща и влошаване на американо-съветските отношения. След инцидента самолетите U–2 повече не се използват за полети над Съветския съюз, но продължават да летят над други райони, които представляват интерес за САЩ.

U–2 се използват непрекъснато за полети над Куба. Първият полет е одобрен лично от Айзенхауер и е извършен на 27 октомври 1960 г. През нощта на 13 срещу 14 октомври 1962 г. пилоти от военновъздушните сили започват да извършват серия полети над Куба. Самолетите U–2 разкриват нарастващото струпване на съветски оръжия на карибския остров, което предизвиква КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. На 27 октомври 1962 г. самолет U–2, пилотиран от майора на военновъздушните сили РУДОЛФ АНДЕРСЪН-МЛАДШИ, е свален над Куба от съветска ракета SA–2 от клас земя-въздух. Андерсън загива.

В началото на 60-те години полетите на U–2 над Китай се извършват от тайванци. През септември 1962 г. е изгубен първият самолет U–2 с тайвански пилот. По-късно Китай твърди, че противовъздушните му сили са свалили общо 9 самолета U–2 с тайвански пилоти. (Последният полет над Китай е извършен през юни 1974 г.) Самолетите U–2 на САЩ и Тайван, свалени или изгубени при катастрофи, са над 40.

Около 60 самолета от сериите U–2A/B/C са построени в периода 1955–1969 г. Този тип самолети непрекъснато се модифицират и обновяват. Последният е изтеглен от въоръжение през 1989 г. В края на 60-те години са създадени най-малко 12 по-големи и с повече възможности самолета U–2R. Те са снабдени с модерен разузнавателен радар и различни електронни сензори, както и с фотокамери. Тогава е разработена и модификацията TR–1 за тактическо разузнаване — подобен е на U–2R и е предназначен за наблюдателни полети над европейските бойни полета. От 1979 до 1989 г. военновъздушните сили пускат 27 самолета TR–1, а Националното управление за космонавтика и аеронавтика (НАСА) получава 2 подобни модела ER–1. (Самолетите TR–1 са обозначени като U–2R през 1991 г.) НАСА използва и няколко от по-ранните самолети U–2.

Докато серийните номера на U–2 са били все още секретни, вероятно са били построени около 100 самолета. Най-малко 2 U–2R за РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (КОМРАЗ) са били снабдени с огромни радари, монтирани на къс пилон на гърба на самолета, за да се съчетават данните от КОМРАЗ и от СПЪТНИЦИТЕ. Няколко самолета U–2 и 2 TR–1 имат място за втори пилот. Военноморският флот използва 2 самолета U–2 със специални радари, които да дават оценка на извършеното морско наблюдение, но тази програма по-късно е преустановена. Самолети U–2, снабдени със специални спирачни системи, получават възможност да действат от самолетоносачи.

Първите самолети U–2 имат само 1 турбореактивен двигател и развиват скорост 688 км/ч. В по-късния U–2C двигателят е по-мощен и достига 845 км/ч. А последният U–2R развива максимална скорост 816 км/ч. Отначало таванът на U–2 е около 9,6 км (13,6 км за U–2C и 4,4 км за U–2R). Първите U–2 имат дължина на полета 3520 км, увеличена на 4800 км при U–2C и 5600 км при U–2R. Няколко самолета U–2C могат да презареждат по време на полет и по такъв начин да удължават полета.

Вж. РЕЙНБОУ.

shpionazh-100.jpgU–2