Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (774)

Летателни апарати с дистанционно управление (ЛАДУ)

Безпилотни самолети, използвани за РАЗУЗНАВАНЕ.

Безпилотните летателни апарати, наричани „сонди“, а по-късно — ЛАДУ, съществуват още от времето на Първата световна война. Но само през Виетнамската война през 60-те години са използвани непрекъснато като платформи за събиране на разузнавателни сведения. Популярното им название във Виетнам е БЪФАЛО ХЪНТЪР. От 80-те години тези самолети са известни в американските военни среди като безпилотно летателно средство (БЛС).

Първото по-значително използване на сонди за разузнавателни цели след Виетнамската война е от Израел през 80-те години. Сондите са пускани срещу сирийците в долината Бекаа в Ливан. През 1982 г., когато Ясер Арафат и неговата Организация за освобождение на Палестина са принудени да напуснат Бейрут, над американски кораб в пристанището прелита израелска сонда Мастиф, без да бъде забелязана. Сондата изпраща телевизионна картина до контролната станция в Южен Ливан. Година по-късно сонда Мастиф, снабдена с камера, „засича“ нищо неподозиращия американски министър на отбраната Каспар Уайнбъргър, който е на посещение в Бейрут. И отново сондата не е засечена от американските сили. Телевизионните филми от тези инциденти дават тласък в развитието на американо-израелските сонди, наречени Пайъниър.

Съветският съюз и други страни също имат постижения в развитието на разузнавателните сонди, но Израел и САЩ си остават водещите производители. Съединените щати непрекъснато използват разузнавателни сонди по време на Войната в Персийския залив през 1991 г. Те са пускани и в Босна — за пръв път през 1994 г., за да осигурят разузнавателни сведения и НАБЛЮДЕНИЕ за омиротворителните сили. Израел използва сонди през април 1996 г., за да насочва артилерийския и ракетния огън срещу партизаните на Хизбула.

По време на Войната в Залива Пайъниър се оказва високоефективно тактическо разузнавателно средство. Апаратът има характерни 2-опашни надлъжници. Задвижва се от двигател с възвратно-постъпателно движение и бутална перка. Сондата може да се изстреля с ракети и да бъде прибрана или да се улови с мрежа, докато е в полет. Конструкцията й е от метал и фибростъкло и затова трудно се засича от радар. По време на Войната в Залива Пайъниър са снабдени с телевизионна камера, която работи на дневна светлина или като вариант — с инфрачервен сензор. (Контролиращата база данни има обхват от 180 км.) Сондите се използват от военноморския флот и се пускат от военни кораби, а по време на Войната в Залива — и от американската военна пехота от сушата. Около 40 апарата Пайъниър осъществяват 552 излитания с общо време на полет 1641 часа. Най-малко по един Пайъниър е бил непрекъснато във въздуха по време на операция Пустинна буря през януари и февруари 1991 г. Сондите определят точността на военноморския огън, регистрират загубите в жива сила и техника и извършват разузнаване.

Pioneer

На 27 февруари 1991 г. Пайъниър засича 2 иракски патрулни катера край остров Файлака. Преди да бъде прекратен полетът му, е забелязан от иракските войници на острова. Те решават, че ще бъдат нападнати, и се предават на Пайъниър! Това е първият случай, в който противникови войски се предават на безпилотно летателно средство (БЛС).

Друга сонда по време на Войната в Залива е Пойнтър — малко, изстрелвано на ръка БЛС, което прилича на модел на самолет. Пойнтър може да се пренася в 2 раници: в едната е 20,385-килограмовият уред, а в другата — 22,650-килограмовият контролен панел. Няколко сонди Пойнтър са закарани в Саудитска Арабия през 1991 г. за морските пехотинци. Сензорите им предават към черно-бяла телевизионна камера, която използва 8-милиметрова видеокасета. БЛС може да бъде модифицирано и снабдено с детектор за химикали. Полетното време е над 1 час.

Pointer

В началото на въздушните операции в Залива военновъздушните сили и военноморският флот на САЩ пускат сонди в Ирак, за да бъдат пренасочени иракските радари. Ефективността на БЛС по време на Войната в Персийския залив дава силен тласък за развитието и производството им в САЩ. Създадени са модели, които могат да летят на височина 1,520–7,620 км и да остават във въздуха до 24 часа, а има и други, които летят на височина 13,700 км с продължителност на полета 8 часа. Приложението на БЛС варира от ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ до въздушни предупреждения за атаки на бомбардировачи и балистични ракети.

За Босна е избран Придейтър, който е с турбореактивно изтласкване, тежи 852 кг, може да носи около 203 кг сензори и да остане във въздуха около 40 часа, като височината на полета е повече от 13 км. Придейтър започва разузнавателните си мисии през юли 1995 г. и излита от Албания за наблюдаване на цели в Босна и Херцеговина. (Разстоянието от Тирана до Сараево е приблизително 300 км.) Четири разглобени апарата Придейтър са откарани до летището Гядер, близо до Тирана, със C–130 Херкулес, където са сглобени от цивилни.

Един от апаратите Придейтър е изгубен над Босна на 11 август 1995 г., а вторият е унищожен умишлено на 14 август, след като претърпява злополука с мотора над Босна. Възможно е аварията да е причинена от вражески противовъздушен огън.

През март 1996 г. в Босна е изпратен друг Придейтър. Три БЛС, които излитат от Сармелек, Унгария, са снабдени със синтетични апертурни радари SAR, в резултат на което изпълняват по-ефективни разузнавателни мисии дори когато има облаци или мъгла.

През юни 1996 г. американският военноморски флот извършва опити за контролиране на Придейтър от подводница. Изстреляната от земята сонда отлита до океанската оперативна зона и след това контролът се поема от подводницата, като само нейната антена се издига над водата за подаване на сигнали към Придейтър. Връзката може да бъде директна или през спътник. (Отдавна съществуват предложения за изстрелването на БЛС от подводница, но все още това не е осъществено.) Друго съвременно американско БЛС е Даркстар, разработено при изключителна секретност в известните ЗАВОДИ СКУНК и Боинг еъркрафт. Даркстар е БЛС за високо летене, тежи 390 кг, а дължината на крилете е 20 м. Снабден е със SAR или електрооптични сензори с комуникационни връзки директно със Земята или през спътник. Прототипът Даркстар излита за пръв път на 29 март 1996 г. При следващото излитане — на 22 април 1996 г., обаче катастрофира.

Predator

Darkstar

Няколко други БЛС са в процес на усъвършенстване в САЩ, включително необичайният Ийгъл Ай — самолет, който може да излита и да каца вертикално, което е много удобно за използване от кораб. Започва да лети от 1993 г.

Eagle Eye

Глобъл хоук е друг изключително добър безпилотен самолет. Таванът му е над 19 км, а времетраенето на полета — 36 часа. Дължината на крилете е около 30 м. Може да носи различни сензори.

Global Hawk

Някои други страни, включително Израел, разработват модерни сонди — високотехнологични самолети, които могат да изпълняват различни мисии при по-ниска цена, отколкото конвенционалните самолети, а и няма риск за живота на пилота.