Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Армейско разузнаване на САЩ

Прието е да се смята, че армейското разузнаване на САЩ води началото си от 1776 г., когато младият офицер НЕЙТЪН ХЕЙЛ изказва готовност да се прехвърли зад британските линии и да шпионира за генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН, твърдо убеден в нуждата от ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Преоблечен в цивилни дрехи, той е заловен и обесен за шпионаж. Хейл е действал сам, бил е доброволец, зад когото не е стояла никаква разузнавателна организация. Нещата остават на същия принцип много години.

По времето, когато младата държава се разширява на запад, проучвателните експедиции — на Луис и Кларк на северозапад, на Пайк — към Колорадо, са имали отчасти задачата да събират разузнавателни сведения. През 1832 г. капитан Бенджамин Бонвил потегля на експедиция отвъд Скалистите планини с поръчение да научи всичко за „воините във всяко племе или народ, които срещнеш“. До края на XIX в. единствената организация за събиране на сведения за конфликтите между армията и индианците са отрядите, известни като индиански скаути.

По време на първия международен конфликт на новата република — войната от 1812 г. с Великобритания, разузнавателна организация не съществува. През Мексиканската война през 1845 г. армията организира Мексиканско шпионско скаутско дружество — шайка мексикански бандити, които шпионират за Съединените щати.

По време на Гражданската война и двете воюващи страни имат служби за събиране на разузнавателна информация — Съединените щати (Северът) известно време разчита на цивилния АЛЪН ПИНКЕРТОН, а Конфедерацията (Югът) използва агенти доброволци, много от които смели жени (вж. БЕЙТС, АН; БОЙД, БЕЛ). По-късно през войната Съединените щати създават БЮРО ЗА ИНФОРМАЦИЯ под ръководството на полковник ДЖОРДЖ ШАРП. Въпреки че бюрото е само за Армията на Потомак, това е първата официална разузнавателна организация на американската армия.

По време на Гражданската война за пръв път се използва ВЪЗДУШНО РАЗУЗНАВАНЕ (вж. БАЛОНИ). Разузнаването играе изключително важна роля в битката при АНТИЕТАМ, но както пише АЛЪН ДЪЛЕС в „Изкуството разузнаване“ („The Craft of Intelligence“, 1963): „Няма големи битки печелени, губени или дори избягвани заради водещото място на разузнаването. Разузнавателните операции в по-голямата си част са съсредоточени към определени цели с временно значение.“

Информация от аташета

През 1885 г. най-сетне официално е създадено ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (МИ) в американската армия, когато съгласно традицията военният министър задава въпрос за чужда армия и разбира, че военното министерство не може да отговори нито на този, нито на който и да е подобен въпрос. В очакване на нови въпроси военното министерство създава организация с помпозното наименование Управление за военна информация (Military Information (MI) — МИ) под командването на главния адютант. В управлението работят само двама души — офицер и секретар, натоварени със задачата да преглеждат внимателно вестници, доклади на Държавния департамент и други източници. (Три години преди това вече действа УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.)

През 1889 г. армията за пръв път въвежда системата на постоянни военни АТАШЕТА, като изпраща офицери в БЕРЛИН, ВИЕНА, Париж, Лондон и Санкт Петербург. Тъй като средствата са недостатъчни, се назначават само богати офицери, които могат да се издържат сами. Необучени, често дилетанти, без познания в разузнаването, повечето от тези първи аташета предоставят малко ценна информация.

МИ обаче става все по-необходимо. По време на Испано-американската война от 1898 г. управлението действа като разузнавателна служба — изготвя карти, анализира получената от аташетата информация, изпълнява заявките на армейското командване. Сведенията на военните аташета за движението на войските се анализират, за да се осигуряват точни данни за военното министерство. След проучването на МИ за атмосферните условия в Куба, подготвено по настояване на Белия дом, се препоръчва да не се изпращат там войски до зимата поради омаломощаващия ефект, който тропическият климат ще има върху американските войници. Недоволен от неблагоприятния доклад, военният министър казва на ръководителя на МИ, че няма да получи повишение.

Известното „съобщение за Гарсиа“ — предмет на широко разпространеното вдъхновително есе на Елбърт Хубърд, е отнесено от офицер на МИ — лейтенант Андрю Рауън, на генерал Калисто Гарсиа-и-Инигес — главнокомандващ кубинската революционна армия. Капитан РАЛФ ВАН ДЕМЪН, друг офицер на МИ в Куба от времето на войната, става една от най-важните фигури в армейското разузнаване.

На Филипините след войната през 1898 г. Ван Демън събира разузнавателна информация за местните бунтовници и японците, предшественици на бъдещата война. Той открива, че бунтовниците планират да убият генерал Артър Макартър (баща на генерал Дъглас Макартър от Втората световна война).

Когато в армията се организира системата на Генералния щаб, МИ става вторият по важност отдел на Генералния щаб, което е повишение на статута (вж. Г–2 (G–2)), но поради бюрократични неуредици е причислен към армейския военен колеж и ефективната разузнавателна дейност запада.

Първа световна война

Когато Съединените щати влизат в Първата световна война, МИ е преобразувано в Управление на военното разузнаване (Military Intelligence — МИ) под командването на майор Ван Демън. Той създава първата широкомащабна армейска програма за ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ за ловене на шпиони и лица, които бягат от военна повинност. Затова МИ подчинява и т.нар. Лига за защита на американците, чиито членове, без да имат права, подслушват телефоните и извършват обиски в службите на подозирани лица. Лигата е рожба на един чикагски рекламен агент. Ван Демън изпраща чернокожи агенти в негърските райони, за да проверят дали германците не се опитват да използват расовото напрежение. В МИ са създадени 2 главни отдела: РАЗУЗНАВАНЕ и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Шифровъчното бюро е оглавено от лейтенант ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ, който ще стане най-видният криптограф на своето време.

В лова на шпиони МИ открива важен таен германски агент — ЛОТАР ВИЦКЕ, заловен е в Мексико и се оказва доста „важна птица“.

Във Франция в състава на воюващия американски експедиционен корпус действа Разузнавателна полиция (РП) — събрани от кол и въже френски дезертьори и американски криминално проявени лица, говорещи френски. Отрядите на РП патрулират на предните фронтови линии със задачата да залавят шпиони и саботьори. Отделът по радиоразузнаване на РП прехваща германски предавания и следи американските съобщения, за да не се допуснат пробиви в системата за сигурност.

След войната МИ остава с намален състав и се заема с изготвянето на карти, с разчитането на аероснимки и с проблемите на адаптацията на демобилизираните военни. Едно от разузнавателните нововъведения от това време е радиоприемник за кавалерийските части. Когато Премиалната армия (ветерани, борещи се за изплащането на премии и пенсии) се отправя към Вашингтон през 1932 г., сътрудници на МИ се смесват с демонстрантите, за да съберат разузнавателни сведения.

През 1930 г. към Армейския свързочен корпус е формиран нов дешифровъчен екип под ръководството на УИЛЯМ ФРИДМАН, участвал в радиоразузнаването на фронтовата линия по време на войната. Той оглавява новосъздадената Служба за разузнаване на каналите за свръзка (СРКС), където се създават електромеханични устройства за кодиране и декодиране. СРКС има обекти в Тексас, в района на Панамския канал, на Хаваите и на Филипините. През 1940 г. Фридман и хората му разгадават основния японски дипломатически код, наречен ПЪРПЪЛ.

Втора световна война

В предвоенния период може да се каже, че армейските дешифровчици постигат истински триумф над японските шифровчици. Но той е много кратък, тъй като нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. веднага е било изтълкувано като провал на разузнаването. Но това не е така. Провалът се дължи на неопитността на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ (термин, който все още не се е употребявал) и на неспособността й да прецени, че ПРОДУКТЪТ и оценките за него трябва да се предават на висшето военно ръководство и Белия дом.

Освен с дешифриране разузнаването не се занимава с друго. „Преди Втората световна война, казва по-късно армейски генерал Джордж Маршал, външното ни разузнаване разчиташе на наученото от военните аташета по време на вечери или на обменената по време на кафе информация.“ В периода между двете войни армейски генерал Дуайт Айзенхауер казва: „Не се предвиждаха средства, с които да се посрещнат основните изисквания на системата по разузнаване — обширна организация от хора, които събират факти.“

Бързо развилите се структури — първо Координация на информация, а след това бързото й превръщане в УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — възникват не от редиците на армията, а благодарение на усилията на полковник УИЛЯМ ДОНОВАН. Въпреки че на теория е под военен контрол, реално управлението се подчинява на Обединения комитет на началник-щабовете.

По това време МИ си остава разузнавателната ръка на армията, но задълженията й са по-скоро административни, отколкото оперативни. По-голямата част от действията й е съсредоточена във военен окръг Вашингтон, където проверява лоялността на гражданския и военния персонал във военното министерство и оказва помощ при осигуряване безопасността на правителствени сгради, мостове и обекти в района.

Вторият отдел на Генералния щаб на армията G–2 има за задача да предоставя разузнавателна информация за врага и да предупреждава при опасност от подривна дейност. Основните разузнавателни дейности по събирането на сведения за противника и подготвянето на разузнавателни оценки се извършват от главнокомандващите в театъра на бойните действия. За армията това са генерал Макартър за района на югозападната част на Тихия океан и генерал Айзенхауер за района на Северна Африка, Средиземноморието и Европа.

С увеличаване числеността на армията на бойното поле — от 5 действащи дивизии през 1939 г. на 89 в края на войната — се увеличава и броят на разузнавателните единици. Офицери от G–2 са на всяко ниво в армията чак до батальоните (между 800 и 900 души). Разузнавателни отряди извършват ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, предназначено за командващите. Всяка пехотна дивизия разполага с разузнавателна част, състояща се от 155 души, а към бронираните сили е прикрепен разузнавателен ескадрон от 900 кавалеристи, които, разбира се, се придвижват не на коне, а на джипове и танкове. В бойните части са работили и специализирани радиокорпуси, които подслушват вражеските комуникации. ВТОРИ СВЪРЗОЧЕН БАТАЛЬОН работи на по-високо равнище — събира информация за Службата за радиоразузнаване и нейните наследници.

Разузнавателната полиция е преименувана Корпус за контраразузнаване (ККР). В Съединените щати агенти на ККР работят съвместно с ФБР при акции срещу известни нацистки симпатизанти. Отвъд океана агенти на ККР са прикрепени към бойните части, като изпълняват най-различни функции: от доставяне на карти на вражеските минни полета и анализиране на заловената вражеска документация до издирване на сътрудници и вражески агенти. Сред първите съюзнически войници, влезли в Рим през юни 1944 г., има и хора на ККР.

В Тихия океан разузнаването първоначално е съвсем недостатъчно, а генерал Дъглас Макартър упражнява строг контрол над всичко. Той забранява достъпа на Управлението на стратегическите служби в Югозападния Тихоокеански район и създава свои собствени организации — СЪЮЗНИЧЕСКОТО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ и Отдела за съюзнически преводи, които използват нисеи (американци от японски произход) при разпитите на японски военнопленници, при разчитането на заловена вражеска документация и при воденето на психологическа война. Частите на ККР често работят с нисеите при проучване безопасността на райони, където се провеждат военни действия, както и на завзети територии.

На бойното поле офицери от G–2 работят от най-ниско до най-високо равнище. Към пехотата има разузнавателен батальон и група от АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ В АРМИЯТА (АСА), а към корпусите и дивизиите — разузнавателни роти. Армейското разузнаване става все по-комплексно, тъй като възможностите на врага и плановете му в такива разнородни области, като химическото и ядреното оръжие, електронните прехващателни средства и електронните контрамерки, трябва да се добавят към традиционните нужди на разузнаването, като топографията, бойния ред на противника, ръководството, снаряжението, плановете и комуникациите.

Следвоенен период

Хората на ККР играят ключова роля в окупационните войски в Германия и Япония. В Германия помагат при разследването на военните престъпления и дават преценка, кой е бил нацист и кой не. В Япония арестуват защитници на военнопрестъпниците, включително бившия министър-председател Хидеки Тоджо. И в двете страни ККР скоро започва разследвания на комунисти и следи за съветски шпиони. Започнала е Студената война.

Масовата демобилизация на армията, загубата на кадърни офицери от запаса и създаването на ЦРУ през 1947 г. водят до намаляване значимостта на армейското разузнаване. А създаването на американските военновъздушни сили отнема на армията възможността за въздушно разузнаване. От пепелта се надига АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ В АРМИЯТА (АСА), създадена през септември 1945 г., за да поеме „всички институции, звена и персонал в сферата на радиоразузнаването и сигурността на комуникациите“. АСА действа под командването на заместник-началник щаб. Нейна специфична дейност е КРИПТОЛОГИЯТА. Само след 3 години АСА е разформирована и заменена с АГЕНЦИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (АСВС), която тайно се превръща в Агенцията за национална сигурност (АНС).

ККР, както и самото армейско разузнаване играят незначителна роля в Корейската война. Малката мрежа от корейски агенти, работещи на място за американците преди започването на войната, много бързо е разконспирирана. Армейското разузнаване е толкова зле подготвено, че не разполага дори и с парашути за потенциалните агенти. Те се обучават да скачат с парашут, като се хвърлят от задната страна на движещи се с висока скорост джипове. Почти всеки кореец, изпратен зад фронтовата линия било с парашут, било с гумени лодки, е убит или заловен.

Създаването на РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) през 1961 г. още повече разводнява дейността на армейското разузнаване. Пред РУМО е поставена задачата да осигурява разузнавателни данни на Генералния щаб. Същата година ККР се превръща в Корпус за разузнаване (името отново е променено през 1965 г.) с главна задача контраразузнаване в Съединените щати и в армейските поделения в страната и в чужбина.

От Виетнам до наши дни

Разузнавателните екипи са част от общата структура на американските войски във Виетнам. През 1965 г. голяма част от разузнавателните подразделения се оказват в т.нар. щаб по оказване на военна помощ на Виетнам. Други групи от военното разузнаване са разпръснати в страната както за събиране на разузнавателна информация, така и с цел контраразузнаване. Освен разузнавателния център в Сайгон има центрове за разпити и анализ на вражеската документация и материали. Разузнавателни патрули, покриващи голяма територия, доставят тактическоразузнавателни данни, но често броят на жертвите е много голям.

Военни разузнавачи работят с южновиетнамци и с агенти на ЦРУ по операция ФЕНИКС, предизвикала сериозни разногласия, тъй като официално оповестената й цел да омиротворява определени области често води до убийства на реални и мними врагове на активисти на Виетконг — действителни или само заподозрени. Множество операции по АГЕНТУРНО РАЗУЗНАВАНЕ са под контрола на ГРУПАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ, която внедрява разузнавателни екипи на вражеска територия.

В САЩ контраразузнавачи от армията се присъединяват към ФБР в събирането на информация за групи, противници на войната. На всички демонстрации във Вашингтон сред тълпата облечени в дънки и тениски се открояват гладко избръснати, късо подстригани млади мъже с костюми и вратовръзки. Това са агенти от армията, които всъщност събират информация в съответствие с директивите на армейското разузнаване, изискващи армията да бъде в готовност да посрещне граждански безредици. В действителност това е част от кампанията, подета от администрациите на Джонсън и Никсън срещу антивоенните движения.

Събирането на разузнавателни сведения в страната довежда до съдебни процеси, в които армията е обвинена в противозаконно шпиониране на граждани и е подложена на сериозни критики от групи за защита на гражданските свободи. През май 1970 г. нервите на войниците от Националната гвардия не издържат и те откриват огън по студенти от Държавния университет в Кент, Охайо, които участват в демонстрация в знак на протест срещу разрастването на войната в Югозападна Азия. Убити са четирима, а осем са ранени. Въпреки че гвардейците нямат нищо общо с армейската програма за вътрешно разузнаване, стрелбата шокира висшите военни и програмата тихомълком е преустановена.

Както и цялата армия, така и военните разузнавачи искат да загърбят Виетнам. След войната започват и реорганизации. През 1984 г. цялото разузнаване е съсредоточено в Агенцията за армейско разузнаване. В рамките на реализацията на идеята за максимално приближаване на електронното разузнаване до бойната обстановка на тактическо равнище в армията се създават специализирани части за водене на бойно разузнаване и електронна война. Бойното си кръщение те получават по време на войната в Персийския залив през 1991 г. — най-електронизирания и компютризиран конфликт в историята.