Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (139)

Барбароса

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на германската офанзива срещу Съветския съюз през юни 1941 г. Планът първоначално е наречен Фриц, а след това Директива — 21. На 18 декември 1940 г. Адолф Хитлер преименува операцията Барбароса в чест на германския крал и император на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса (1121–1190). Според легендата Фридрих ще се надигне от дълбокия си сън и ще възстанови отново величието на Германия.

Правителствата и на САЩ, и на Великобритания получават достатъчно предупреждения за планираното нападение над Съветския съюз благодарение на блестящата операция за дешифриране УЛТРА, благодарение на която западните съюзници разполагат с най-секретните съобщения от германските военни канали за свръзка. Великобритания има и шпионин в АБВЕРА (германското разузнаване). Към средата на 1940 г. агенти от английското разузнаване откриват все нови и нови симптоми, че Германия планира нападение срещу Съветския съюз. През юли 1940 г. МИ–6 докладва, че съветският военен АТАШЕ в БЕРЛИН е предупредил Москва, че Германия се готви да нападне Русия. (Предупреждението идва в момент, когато германо-съветската търговия разцъфтява, като руснаците доставят главно суровини, а германците — оръжия и машини.)

Предупрежденията продължават да идват. На 22 август 1940 г. ПАУЛ ТЮМЕЛ, британски ДВОЕН АГЕНТ в германското разузнаване, докладва, че секторът, който отговаря за Съветския съюз — ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК, се разраства от юни и че се предвижда незабавно засилване на контраразузнавателната дейност срещу Съветския съюз, както и че германското разузнаване в Румъния е подсилено със специалисти за Южна Украйна, Крим и Кавказ.

В официалната история „Британското разузнаване през Втората световна война“ („British Intelligence in the Second World War“, 1979) ХАРИ ХИНСЛИ и съавторите му отбелязват, че в края на март 1941 г. операция Ултра разкрива подробности за движението на германските войски. „За министър-председателя, за някои разузнавателни организации… и след известни колебания за Министерството на външните работи… тези разузнавателни сведения предоставиха първото доказателство, че основната подготовка на Германия е насочена срещу Русия.“ На 30 март английските декодировчици в ПАРК БЛЕЧЛИ „стигат до заключението, че данните от Ултра сочат за възможна широкомащабна военна операция срещу Русия — или за сплашване, или за истинско нападение“.

На 3 април министър-председателят Уинстън Чърчил изпраща единственото си директно послание до съветския лидер Йосиф Сталин преди германското нападение. Позовавайки се на „доверен агент“, Чърчил съобщава за движението на германските войски и пише в заключение: „Ваше превъзходителство ще оцени значението на тези факти.“ (Чърчил е вбесен, след като научава, че английският посланик в Москва не предава съобщението веднага, опасявайки се, че Сталин ще го сметне за провокация.)

Броят на докладите расте. Хинсли пише, че по това време:

… шведите бяха направили доста точна оценка на германските намерения. На 24 март те предадоха информацията на посланика на Съединените щати в Москва. Изглежда, към 1 април югославският военен аташе в Берлин е доста обезпокоен от германския план, а правителството му изпраща информацията в Москва чрез Лондон. Твърди се, че от началото на 1941 г. властите във Виши са давали на съветското посолство своите разузнавателни сведения за движението на германските дивизии на изток. От 20 март правителството на Съединените щати подновява предупрежденията си към съветския посланик във Вашингтон за опасността, основавайки се на декодирани японски дипломатически телеграми, в които се съобщава, че Германия ще нападне Русия до два месеца.

Информацията във Вашингтон се основава предимно на прехванати съобщения от МЕДЖИК. На 22 май е прехванато съобщение на японския посланик в Москва, че „не е просто слух това, че Германия възнамерява да нападне Русия съвсем скоро“. По-късно американците узнават, че на 6 юни 1941 г. генерал ХИРОШИ ОШИМА, японският посланик в БЕРЛИН, съобщава на Токио, че Германия ще нападне Съветския съюз на 22 юни.

През този период Сталин също има достъп до разшифрования от англичаните материал благодарение на шпионите от ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Съветският диктатор решава да пренебрегне съобщенията от Запада. Той е изключително недоверчив към „капиталистическите“ режими и никак не харесва Чърчил, който се е опитал да задуши болшевишката революция още в зародиш преди 20 години. Съветското военно разузнаване (ГРУ) предупреждава за предстоящото нападение, но Сталин отново не обръща внимание на тази информация (вж. ГОЛИКОВ, ФИЛИП). Той не разрешава сухопътните сили да бъдат приведени в бойна готовност, опасявайки се германците да не приемат този акт за провокация. Но съветският военноморски флот е направил всички възможни приготовления, за да посрещне нападението с кодово наименование Барбароса на 22 юни сутринта.