Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Остер, Ханс (1888–1945)

Началник щаб на АБВЕРА (германското военно разузнаване) с крайни антихитлеристки възгледи. Обесен е заради участието му в неуспешния заговор срещу Адолф Хитлер от юли 1944 г.

Син е на протестантски свещеник. Воюва през Първата световна война като генералщабен офицер, а след това постъпва в Райхсвера — малка армия, която е позволена на Германия съгласно Версайския договор, подписан непосредствено след Първата световна война.

От 1933 г. Остер е във военното министерство. Като полковник е назначен за ръководител на Втори отдел на Абвера, който се занимава с административните и финансовите въпроси. В него също са и списъците на немските АГЕНТИ.

В книгата „Абверът“ („The Abwehr“, 1984) историкът Лорън Пейн отбелязва, че Остер има „… изключително чувство за чест, ненавижда корупцията, презира политиците, а когато ексцесиите на политиците вече не са изолирани случаи, а обичайна част от правителствената политика… често, съвсем необмислено, той ги критикува“. Пейн продължава: „Той беше сериозен, наблюдателен, практичен човек и реалист.“

През 1939 г., когато наближава войната в Европа, Остер е назначен за началник-щаб на вицеадмирал ВИЛХЕЛМ КАНАРИС — ръководител на Абвера. Загрижен от подготовката на Германия за война, той предава информация на съюзниците за германските намерения да нападнат Норвегия и Дания. По-късно се опитва да защити евреите в окупираните територии.

След като ГЕСТАПО проверява офицери от Абвера, при което се разкриват запланувани срещи с Ватикана за възможни преговори за прекратяване на войната, на 15 април 1943 г. Канарис уволнява Остер от Абвера. Канарис нарежда на служителите си да не поддържат контакти с него. Остер преминава в запаса и въпреки че му е позволено да носи униформа, остава под домашен арест в къщите си в БЕРЛИН и Дрезден. По време на бомбения атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Остер е под наблюдението на Гестапо, но въпреки това на следващия ден е арестуван и хвърлен в затвора (както и Канарис). Обесен е на 9 април в концентрационния лагер Флосенбург месец преди края на войната. (Канарис е обесен същия ден.)