Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как един сенатор разказал на Луций за поражението им, а сетне за голямата битка между Артур и Луций

Да оставим сега крал Артур и благородните му рицари, които спечелили битката и отвели пленниците в Париж, и да разкажем за един сенатор, който избягал от полесражението, отишъл при императора Луций и му рекъл:

— Императоре, съветвам ви да се оттеглите назад. Защо сте дошли тук? Нищо няма да спечелите по тези места освен тежки поражения безчет, защото днес един Артуров рицар струваше в боя колкото сто наши.

— Засрами се — рекъл Луций, — говориш като страхливец. Твоите думи ме наскърбяват повече от всички загуби, които понесох днес.

И веднага изпратил напред един крал на име Леомий с голяма войска и му заръчал да бърза, а той самият щял скоро да го догони.

Ала крал Артур бил тайно предизвестен, та изпратил свои хора в Сесоан и превзел от римляните тамошните градове и крепости. Сетне кралят заповядал на сър Кадор да пази тила и да вземе със себе си няколко рицари на Кръглата маса.

— А сър Ланселот, сър Борс, сър Кей, сър Марок и сър Мархаус ще останат при мен.

И тъй, крал Артур разделил войнството си на няколко групи, та да не може неприятелят да се изплъзне.

И когато императорът навлязъл в долината на Сесоан, видял къде е разположил войските си крал Артур и зърнал развятото му знаме, ала вече от всички страни бил обкръжен от неприятели, та трябвало или да се сражава, или да се предаде, тъй като не можел да избяга. И викнал той гръмко на римляните:

— Благородници, призовавам ви днес да се сражавате и да защитите мъжкото си достойнство. Помнете, че Рим господства над цялата земя и е властелин и повелител на целия свят, затова не позволявайте на тези британци да ни надвият в днешната битка.

И с тези думи заповядал тръбите да затръбят за кървав бой и те затръбили с такава сила, че земята се затресла и затреперила.

Тогаз войските се приближили една срещу друга и се сблъскали с викове, и от двете страни се нанасяли тежки удари и много бойци били повалени, ранени и убити. И голяма храброст, мъжество и геройство били проявени този ден, ала твърде дълго време би отнело да разкажем за благородните подвизи на всеки един, защото те биха изпълнили цяла книга. Ала длъжни сме да споменем крал Артур, който яздел сред сражаващите се, насърчавайки рицарите си да се бият смело, и сам извършил с ръцете си най-великите дела, каквито човек може да извърши. Изтеглил той меча си Екскалибур и гледал къде са струпани най-много римляни, та застрашават неговите воини, и като се втурвал натам, размахвал меча и убивал на вси страни, та спасявал хората си. И там погубил един великан на име Галапас, и огромен бил той на ръст и тегло, ала Артур го скъсил, като му отсякъл краката до коленете, и рекъл:

— Сега ръстът ти е по-удобен за бой, отколкото преди.

А сетне му отсякъл главата.

И сър Гауейн проявил голяма храброст в това сражение и убил трима военачалници. Храбро се били и всички рицари на Кръглата маса.

И тъй, битката между крал Артур и император Луций продължила дълго време и на страната на Луций имало много сарацини, ала те всички загинали. Яростно било сражението и ту едната, ту другата страна вземала надмощие и това траяло, додето най-подир крал Артур видял къде се сражава самият император Луций, извършвайки чудни дела със собствените си ръце.

И тозчас препуснал към него. Втурнали се тогава двамата настървено един срещу друг и ето че Луций ударил Артур по лицето и му нанесъл дълбока рана. И когато крал Артур усетил, че е ранен, вдигнал своя Екскалибур и го стоварил върху темето му с такава сила, че мечът го разсякъл и потънал чак до гърдите му. Тогаз императорът паднал мъртъв и тъй завършил животът му. И като узнали, че императорът е убит, всички римляни с цялото си войнство се обърнали в бягство, ала крал Артур и рицарите му се спуснали подире им и убили всекиго, що могли да догонят.

И тъй, крал Артур спечелил славна победа, а от войските на Луций били убити повече от сто хиляди. Сетне крал Артур наредил да съберат мъртъвците и да погребат убитите от неговата свита, всеки според положението и титлата му. И наредил на лекарите да прегледат ранените, и да не пестят мехлеми и лекове, додето не изцерят раните им.

След туй кралят отишъл право на мястото, дето лежал мъртъв императорът Луций, и намерил там убити още султана на Сирия и кралете на Египет и Етиопия, и двамата благородни крале, а също и седемнайсет други крале на разни земи и шейсет римски сенатори, все благородници. Всички тях кралят наредил да балсамират с различни ароматни смоли и после да ги увият в шейсет ката напоен с восък копринен плат и да ги положат в оловни ковчези, за да не се повредят и замиришат. И заръчал също върху тялото на всекиго от тях да поставят щита, оръжието и знамето му, та да се знае кой е и откъде е.

Сетне намерил трима живи сенатори и им рекъл:

— Повелявам ви, ако искате да спасите живота си, да вземете тези мъртъвци и да ги отнесете във великия Рим. Предайте ги там на върховния управител и като му връчите моето послание, кажете му, че самият аз скоро ще дойда в Рим и предполагам, че римляните ще се замислят, преди отново да поискат данък от мен. И повелявам, като стигнете в Рим, да съобщите на управителя, на съвета и на сената, че им изпращам тези мъртъвци вместо данъка, който искаха от мен. А ако не се задоволят с толкоз, ще получат още, като дойда, защото друг данък не им дължа и не възнамерявам да им плащам. Струва ми се, че той ще стигне колкото за Британия, Ирландия и цяла Алемания, заедно с Германия. И освен това заповядвам да им кажете, че повелявам, ако не искат да загубят главите си, никога вече да не търсят данъци и налози от мен и моите владения.

С тази повеля и заповед тримата сенатори потеглили на път е всички изброени по-горе мъртъвци, ала тялото на Луций положили отделно от другите върху колесница, покрита с балдахин, носещ герба на империята. Следвали го много колесници и върху тях били поставени две по две телата на убитите крале, а най-отзад поставили телата на сенаторите и тъй отишли в Рим. И предали те вестта и посланието на управителя и на сената, като разказали за битката във Франция и как загубили сражението, и колко много и неизброимо число хора загинали. Сетне ги посъветвали никога вече да не водят война срещу благородния завоевател Артур и рекли:

— От неговата сила и мощ трябва най-много да се пазим, тъй като сами видяхме, че никой владетел на света не може да се мери с неговите благородни крале и многобройните му рицари на Кръглата маса.