Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 43

Как сър Тристан носил на един турнир щита, който му дала Вълшебницата Морган

Тогава шотландският крал и ирландският крал излезли на сражение срещу рицарите на крал Артур и се започнала голяма битка.

Впуснал се в боя и сър Тристан и извършил чудни подвизи и повалил безчет рицари. И все се случвало така, че се озовавал тъкмо пред крал Артур с онзи щит. И когато крал Артур видял щита, много се зачудил по каква причина е направен, ала кралица Гуиневир разбрала смисъла му и твърде се уплашила.

Дошла тогава в покоите на краля една девица от свитата на кралица Морган и като го чула да говори за щита, открито му рекла:

— Благородни кралю, трябва да знаете, че този щит е направен за вас — да ви предупреди за срама и позора, който чака вас и вашата кралица.

Сетне девицата се измъкнала тайно и никой не разбрал къде е отишла. Тогава крал Артур се натъжил и разгневил и запитал откъде се е взела тази девица в двора му. Ала никой не я познавал и не разбрал къде е изчезнала. А кралица Гуиневир извикала сър Ектор де Марис, разказала му за тревогата си и рекла:

— Добре ми е известно, че този щит е направен от Вълшебницата Морган поради омразата й към мен и сър Ланселот и затова се боя, че ще бъда погубена.

А кралят все гледал сър Тристан, който вършел славни бойни подвизи, и много се чудил кой ли е този рицар, защото знаел, че не е сър Ланселот, а му били казали, че сър Тристан е в Бретан при Белоръката Изолда. И той вярвал на тези слухове, тъй като си мислел, че ако сър Тристан е в кралството Логрис, сър Ланселот или някой от другите рицари, които го търсели, отдавна да са го намерили. И затова крал Артур се чудел кой може да е този рицар и очите му били все в щита. А кралицата забелязала това и много се изплашила.

В туй време сър Тристан продължавал да поваля рицари наляво и надясно и се сражавал за чудо и приказ, та никой не можел да му устои. И най-подир шотландският крал и ирландският крал започнали да отстъпват. И като видял това крал Артур, решил, че този рицар с необикновения щит не бива да му се изплъзне. Тогава повикал сър Юуейн Белоръки и му наредил да се въоръжи и да се приготви за бой.

И тозчас крал Артур и сър Юуейн се изправили пред сър Тристан и го помолили да им каже откъде има този щит.

— Сър — отвърнал той, — получих го от кралица Морган Вълшебницата, сестрата на крал Артур.

Така свършва историята на тази книга[1], която е първата книга за сър Тристан, и следва втората книга за сър Тристан.
Бележки

[1] Явно е, че при обработването на ръкописа е станала някаква грешка в делението на глави и книги, тъй като тук книгата „свършва“ в средата на един диалог, който продължава в Книга десета.