Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Как сър Ланселот прекосил морето и как дарил големи владения на рицарите, които отишли с него

— Благодаря на всички ви за добрите думи — рекъл сър Ланселот. — Ала знам, не само моя е заслугата за спокойствието и мира в това кралство, аз само според силите си изпълних своя дълг. И ще ви кажа, че немалко бунтове бяха потушени с моя помощ, та уверен съм, скоро пак ще чуем за размирици и твърде жаля за това, защото се боя, че Мордред ще причини смутове, понеже е крайно завистлив и все замисля злини.

И тъй, те се споразумели да отидат със сър Ланселот в неговите земи и, накратко казано, набавили и купили всичко, каквото им било нужно. И тези сто рицари тръгнали начаса със сър Ланселот и се заклели, че никога няма да го напуснат ни в добро, ни в зло.

Сетне се качили на кораба в Кардиф и отплавали към Бенуик, който някои наричат Байон, а други Бон — оттам е бонското вино[1]. А истината е, че сър Ланселот и племенниците му били владетели на цяла Франция и всички земи, що принадлежали на Франция. И тези владения той и родът му придобили благодарение на неговото мъжество.

Тогаз сър Ланселот укрепил, снабдил и запасил с всичко необходимо своите славни градове и крепости. И целият народ из тамошните земи смирено му се покорил. И след като сложил ред в страната, сър Ланселот, без да се бави, свикал парламент. И там коронясал сър Лионел за крал на Франция, сър Борс за крал на всички земи на крал Клаудас, а сър Ектор де Марис, най-малкия си брат, сър Ланселот коронясал за крал на Бенуик и на целия Гиен, който принадлежал на него самия. И сър Ланселот дал на сър Ектор власт над всички тях.

После сър Ланселот дарил с владения всички свои славни рицари, като започнал с родствениците си: сър Бламор направил херцог Лимузински в Гиен, сър Блеоберис направил херцог на Поатие, сър Гахалантин направил херцог на Оверн, сър Галиходин направил херцог на Сентон, сър Галихуд направил граф на Перигор, сър Менадук направил граф на Рурж, сър Вилиар Храбри направил граф на Беарн, сър Хеб Славни направил граф на Команж, сър Лавейн направил граф на Арманяк, сър Урий направил граф на Естрак, сър Неровенс направил граф на Пардиак, сър Пленориус направил граф на Фуа, сър Селис от Гибелната кула направил граф на Марсан, сър Мелиас Островни направил граф на Турсан, сър Белингер Жестоки направил граф на Лонд, сър Паломид направил херцог на Прованс, брат му сър Сафер направил херцог на Лангедок, на сър Клегис дал графството Ажен, на сър Садок дал графството Сурла, сър Динас Сенешала направил херцог на Анжу, а сър Кларус направил херцог на Нормандия[2]. Така дарил сър Ланселот благородните си рицари и още много други, които би отнело, струва ми се, твърде много време да изброявам.

Бележки

[1] Трудно е да се идентифицира страната Бенуик, а дадените тук други нейни названия почиват на алитерация.

[2] В никой от източниците не се дава такъв списък на владенията на Ланселот. Според някои изследователи изброените владения доста точно съответстват на политическата структура на Франция към средата на XV век.