Томас Малори
Смъртта на Артур (369)

Глава 14

Как сър Галахад си тръгнал оттам и как му било повелено да иде в Замъка на девиците и да премахне един зъл обичай

— Сега ще си вървя — рекъл сър Галахад, — тъй като ме чакат твърде много изпитания. Не един и двама храбри рицари желаят да намерят Светия граал и знайте, че аз и този рицар сме поели да извършим същия подвиг.

— Сър — рекъл светият старец, — заради греховността си получихте тези рани. Чудя се как сте дръзнали да приемете такава велика чест като високото рицарско звание, без да изповядате, всичките си грехове. И знайте, че по тази причина сте тъй люто ранен, защото пътят надясно е пътят на нашия спасител Иисус Христос, пътят на истински благочестивия човек. А другият път е пътят на грешниците и неверниците. И като видя дяволът как гордо и самонадеяно поемате да търсите Светия граал, наказа ви с тежки рани, тъй като този свещен съсъд може да бъде намерен само с добродетелен живот. И надписът на кръста зовеше към свети дела и рицарски подвизи в служба на Бога, а не рицарски подвизи за светска слава. И гордостта, що ви накара да се разделите с Галахад, е най-главният от смъртните грехове, а като взехте златната корона, извършихте още два гряха, защото се проявихте като сребролюбец и крадец. А това не са достойни за рицар дела. Сетне, когато Галахад, праведният рицар, се сражава срещу двама рицари, той ги надви, защото това бяха двата смъртни гряха на рицаря Мелиас. Ала те не можаха да устоят на теб, Галахад, тъй като ти си чист от смъртни грехове.

Тогава Галахад се простил с тях и ги оставил с милостта божия.

А сър Мелиас рекъл:

— Господарю мой сър Галахад, щом намеря сили да яздя, ще тръгна да ви търся.

— Бог да ви дари здраве — рекъл Галахад.

Сетне яхнал коня си и поел на път. И дълго странствал той по всички земни посоки, дето го отвел случаят.

Ала ето че веднъж тръгнал от един замък на име Абласур, без да изслуша утринната литургия, а той никога не пропускал да стори това, преди да тръгне оттам, дето е пренощувал, такъв бил обичаят му. И както яздел, стигнал до една планина, на която се издигал стар параклис, ала в него не намерил никого, тъй като наоколо всичко било запустяло. И там той коленичил пред олтара и се помолил Богу за напътствие. И както се молел, чул глас да му казва: „Иди сега, странстващи рицарю, в Замъка на девиците и сложи край на неговите зли обичаи.“