Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Как старецът завел Галахад на Гибелния стол и той седнал на него и как всички се смаяли

Твърде се възрадвал кралят на тези думи и рекъл на почтения старец:

— Сър, бъдете добре дошли, а също и младият рицар, що е с вас.

Тогава старецът накарал младия мъж да свали доспехите си и под тях той носел дреха от червена коприна, а на раменете му била преметната мантия, украсена с хермелинови кожи, и той се загърнал с нея. Сетне старият рицар рекъл на младия:

— Сър, следвайте ме.

И тозчас го завел при Гибелния стол, който бил до сър Ланселот. И старецът вдигнал покрова, а отдолу имало надпис и той гласял: ТУК ЩЕ СЕДИ СЪР ГАЛАХАД.

— Сър — рекъл старият рицар, — това е вашето място.

И той без колебание седнал. После рекъл на стареца:

— Сър, сега можете да поемете назад, тъй като свършихте туй, що ви бе заповядано. Предайте моите почитания на дядо ми крал Пелес и на лорд Пешер Рибаря[1] и им кажете, че ще ида да ги навестя, когато мога.

И тъй, старецът си тръгнал. И вън го чакали двайсет оръженосци и те яхнали конете си и поели на път.

А всички рицари на Кръглата маса се чудели и маели как сър Галахад се е осмелил да седне на Гибелния стол, макар да бил на възраст твърде неукрепнал. И не знаели те кой е и откъде е дошъл, ала се досетили, че такава е волята божия, и рекли:

— Това е тоз, който ще заслужи Светия граал, тъй като никой друг не е сядал на това място, без да го сполети беда.

А сър Ланселот познал сина си и твърде много се възрадвал.

Тогава сър Борс рекъл на другарите си:

— Кълна се в живота си, че този млад рицар ще постигне голяма слава.

И тези думи се разчули из целия двор и стигнали до ушите на кралицата. И тя се чудела кой ли е този рицар, що е дръзнал да седне на Гибелния стол. Тогава не един и двама рекли на кралицата, че той много приличал на сър Ланселот.

— Твърде вероятно е — рекла кралицата — да е синът на сър Ланселот от Елейн, дъщерята на крал Пелес, чието ложе с магия бил измамен да сподели, и името му е Галахад. Много бих желала да го видя, тъй като той сигурно е благороден младеж като баща си, както биха потвърдили всички рицари на Кръглата маса.

И като свършил обедът и кралят и всички други станали от трапезата, кралят отишъл при Гибелния стол и там повдигнал покрова и видял написано името на Галахад. Тогава го показал на сър Гауейн и рекъл:

— Любезни племеннико, дойде между нас сър Галахад, благородният рицар, който ще прослави всички ни. Кълна се, че той ще заслужи Светия граал, както ни откри сър Ланселот. — После крал Артур застанал пред Галахад и му рекъл: — Сър, добре сте дошли между нас, защото вие ще подтикнете мнозина храбри рицари да търсят Светия граал и ще постигнете онова, което никой друг рицар не ще постигне.

Сетне кралят го хванал за ръка и го извел от двореца да му покаже чудния меч в камъка.

Бележки

[1] Това име се среща у Малори само два пъти — тук и в глава 18 — и от текста не е ясно за кое лице става дума. Във френските източници този крал-рибар е представен като баща или брат на крал Пелес и именно той е пазител на Граала. Не е изключено прозвището „рибар“, фр. „pecheur“ да е било първоначално „грешник“, фр. „pecheu“.