Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 24
Как сър Тристан се сражавал със сър Кей и със сър Саграмор Похотливи и как сър Гауейн избавил сър Тристан от коварството на Вълшебницата Морган
Ала щом благородният рицар сър Ланселот чул за рицаря с корнуолския щит, тозчас разбрал, че не друг, а сър Тристан е сразил враговете му. И тогава сър Ланселот възхвалил сър Тристан и го нарекъл най-достойния воин на света.
Имало по туй време в манастира един рицар на име Пелинор и той пожелал да узнае кой е сър Тристан и откъде идва, ала както и да разпитвал, нищо не научил. И като дошло утрото, сър Тристан напуснал манастира, а сър Динадан останал там, тъй като бил толкоз уморен и наранен, че не можел да язди. Тогава рицарят сър Пелинор рекъл на сър Динадан:
— Щом не желаете да ми кажете кой е онзи рицар, ще тръгна след него и ще го принудя сам да ми открие името си или ще умре.
— Пазете се, рицарю — рекъл сър Динадан, — защото, ако го догоните, ще има да се каете.
И този рицар, сър Пелинор, препуснал подир сър Тристан и го предизвикал на двубой. Тогава сър Тристан го повалил от коня и го ранил в рамото, а сетне продължил по пътя си.
На следния ден сър Тристан срещнал вестители и научил от тях, че бил обявен голям турнир между шотландския крал Карадос и краля на Северен Уелс при Замъка на девиците. И разпратени били вестители из цялата страна, за да съберат храбри рицари, и крал Карадос заръчал и поръчал да търсят сър Ланселот от Езерото, а кралят на Северен Уелс пък търсел най-вече сър Тристан Лионски. И като чул това, сър Тристан решил да участва в този турнир. Ала случило се, че по пътя срещнал сенешала сър Кей и сър Саграмор Похотливи. Тозчас сър Кей призовал сър Тристан на двубой, ала той му отказал, тъй като не искал да иде ранен или уморен на големия турнир при Замъка на девиците, а предпочитал да си отпочине и отдъхне. Тогава сър Кей викнал:
— Корнуолски рицарю, сражавай се с мен или се предай като страхливец.
Като чул това, сър Тристан се спуснал срещу него, готов за бой, ала сър Кей му обърнал гръб и отказал да се защищава. Разгневил се сър Тристан и рекъл:
— И да се браниш, и да не се браниш, ще се бия с теб.
Видял сър Кей, че няма друг изход, и се обърнал да го посрещне. И сър Тристан го повалил от коня, а сетне си тръгнал по пътя.
Тогава сър Саграмор Похотливи препуснал подир сър Тристан и го предизвикал на двубой. И сър Тристан повалил сър Саграмор от коня и си продължил по пътя.
Същия този ден срещнал една девица и тя му казала, че може да заслужи велика слава в бой със странстващия рицар, който вършел големи злини из целия тамошен край. И като чул това, сър Тристан с радост тръгнал с нея да търси слава. И яздил той с тази девица шест мили, а накрая срещнали сър Гауейн. И тозчас сър Гауейн познал, че девицата е от двора на кралица Морган Вълшебницата. И тогава се досетил, че е повела този рицар към някаква беда.
— Любезни рицарю — рекъл сър Гауейн, — накъде сте тръгнали с тази девица?
— Сър — отвърнал сър Тристан, — не знам къде отиваме, а вървя там, дето ме води тази девица.
— Сър — рекъл сър Гауейн, — не бива да яздите с нея, защото тя и господарката й никога не са вършили добро, а само зло.
И с тези думи сър Гауейн изтеглил меча си и рекъл:
— Девице, ако не ми откриеш начаса по каква причина водиш този рицар със себе си, веднага ще умреш, тъй като ми е известно коварството на господарката ти, както и твоето.
— Милост, сър Гауейн — рекла тя. — Ако пощадите живота ми, ще ви кажа.
— Говори — рекъл сър Гауейн — и няма да умреш.
— Сър — рекла тя, — моята господарка, кралица Морган Вълшебницата, нареди на трийсет дами да търсят и открият сър Ланселот или сър Тристан. И която от тези трийсет дами първа намери някой от тих, трябва да го примами и да го заведе в замъка на Морган Вълшебницата, като му каже, че го очакват славни подвизи. А там трийсет рицари чакат и дебнат в една кула да погубят тези двама рицари, сър Ланселот и сър Тристан.
— Срам и позор! — викнал сър Гауейн. — Как може една кралица, сестра на крал и дъщеря на крал и кралица, да замисли и да си служи с такава коварна измама!