Томас Малори
Смъртта на Артур (92)

Глава 2

Как кралете и лордовете обещали на крал Артур помощ и подкрепа срещу римляните

Тогаз отговорил крал Агуизанс Шотландски и рекъл:

— Сър, вие по право трябва да стоите над всички крале, защото няма равен вам в християнския свят по рицарска храброст и достойнство, и аз ви съветвам никога да не се подчинявате на римляните, понеже, когато властваха тук, те издевателстваха над нашите прадеди и ги облагаха с тежки данъци. Затова се вричам да им отмъстя. И за да подкрепя вашето дело, със свои средства ще снабдя с всичко необходимо двайсет хиляди изпитани воини и сам ще ги доведа при вас когато пожелаете.

Сетне кралят на Малка Британия^[1] обещал със същата цел трийсет хиляди воини и Артур благодарил на двамата. Тогаз един подир друг всички се съгласили да воюват и да помогнат, кой с каквото може, а именно: владетелят на Западен Уелс обещал да доведе трийсет хиляди воини, сър Юуейн със сина си Идрус и братовчедите му обещали да доведат трийсет хиляди, и сър Ланселот и всички други също обещали големи войнства. И когато крал Артур видял смелостта и добрата им воля, на всички благодарил от все сърце и пратил да повикат посланиците, за да чуят отговора му. И ето какво им рекъл той в присъствието на всички лордове и рицари:

— Повелявам ви да се върнете при своя господар и прокуратор на държавните владения на римляните и да му кажете, че нехая за неговите искания и заповеди, понеже не зная да дължа ни данък, ни налог било нему, било на кой да е друг земен владетел, християнин или неверник. И заявявам, че имам върховни права над империята, които съм наследил от предшествениците си, някогашните крале на тази страна. И кажете му също, че съм готов и твърдо решен да тръгна със силна и могъща войска срещу Рим и с божията милост да завладея империята и да смиря бунтуващите се. Затова повелявам прокураторът и всички в Рим незабавно да ми отдадат дължимата почит и да ме признаят за свой император и владетел, иначе ще пострадат.

Сетне заповядал на ковчежника си да им даде богати и щедри дарове и да плати всичките им разноски, и определил сър Кадор да ги придружава, додето напуснат земите му.

И тъй, те се сбогували и поели обратно, качили се на кораб в Сандуич, а после минали през Фландрия, Алемания, пресекли планините и цяла Италия и накрая стигнали при Луций. И след като се поклонили, разказали му какъв отговор получили, както вече чухте.

Когато разбрал каква вест му носят, Луций се разгневил и рекъл:

— Смятах, че крал Артур ще се подчини на заповедта ми и сам ще ви предаде исканото, както подобава нему и на всеки крал.

— Сър — рекъл един от сенаторите, — оставете тези празни думи, защото трябва да знаете, че аз и моите другари силно се изплашихме, като видяхме лицето му. Боя се, че сам си навлякохте беда, понеже той възнамерява да стане господар на тази империя, което е твърде възможно, защото съвсем не е такъв, какъвто го мислехме, и има най-благородния кралски двор на света. Никой друг крал или принц не може да се сравнява с неговото великолепие. На Нова година го видяхме в най-блестящия му вид на пребогат пир, а заедно с него около масата седяха девет крале и най-благородната дружина от принцове, лордове и рицари на света. И всичките му рицари изглеждаха като същински лордове, а той властва над Кръглата маса. А самият той е най-безстрашният мъж на земята и сигурно може да покори целия свят, защото светът е твърде малък за неговата храброст. Затова съветваме ви да охранявате добре границите си и проходите в планините, понеже той е властелин, от когото трябва да се пазим.

— Тъй да бъде — рекъл Луций. — Още преди Великден възнамерявам да премина отвъд планините във Франция и с помощта на генуезки и много други храбри воини от Тоскана и Ломбардия да му отнема френските владения. Ще призова всички поданици и съюзници на Римската империя да дойдат и да ме подкрепят.

И тозчас изпратил мъдри стари рицари в следните страни: най-напред в Амбагия и Арагия^[2], в Александрия, Индия и Армения, там, където реката Ефрат тече в Азия, в Африка, в цяла Европа, в Ертания и Аламия, в Арабия, Египет, Дамаск, Дамиета и Кайро, в Кападокия, Тарсус и Турция, в Понтус и Памфилия, в Сирия и Галахия. И всички тези страни били подвластни на Рим, а също и много други като Гърция, Кипър, Македония, Калабрия и Каталония, Португалия и още много земи, населени с хиляди испанци. И така всички тези крале, херцози и военачалници се събрали пред вратите на Рим — всичко шестнайсет крале и неизброимо множество народ.

Когато императорът узнал, че са пристигнали, свикал под знамената всички народи, обитаващи земите между Рим и Фландрия. И взел със себе си също петдесет великани, родени от демони. И им възложил да пазят самия него и да пробият защитата на крал Артур.

И тъй, тръгнал императорът от Рим, прекосил планините и взел да опустошава земите, владени от Артур. И като стигнал в Кьолн, обсадил една близка крепост, скоро я овладял и настанил в нея двеста сарацини неверници. И скоро след това опустошил много китни земи, които крал Артур бил завладял от крал Клаудас. И тъй, поел напред Луций с цялото си войнство, което достигало шейсет мили в ширина, и заповядал всички да го последват в Бургундия, тъй като смятал да унищожи кралство Малка Британия.