Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как сър Ланселот и сър Гауейн се разгневили на сър Кей, задето се подиграва на Бомен, и как дошла девица, за да търси рицар, който да се сражава за една дама
Разгневил се тогава сър Гауейн люто, а още повече сър Ланселот и рекъл на сър Кей да престане да се подиграва на младежа:
— Защото съм готов да заложа главата си, че ще стане много достоен мъж.
— Оставете тези думи — отвърнал сър Кей, — това няма да го бъде, понеже туй, което поиска, показва какъв е.
— Внимавайте — рекъл сър Ланселот, — вие извадихте прякор и на славния рицар сър Брюнор, брата на сър Динадан, и го нарекохте Криводрешко[1], а сетне големи беди се струпаха на главата ви заради туй.
— Колкото за това — рекъл сър Кей, — сега няма да бъде същото. Защото сър Брюнор търсеше слава, а този иска само хляб, пития и гозби. И залагам живота си, че е отгледан по милост в някой манастир, дето не им е стигало яденето и пиенето, та затова е дошъл тук да търси прехрана.
И тъй, сър Кей му рекъл да си намери място и да седне да яде. Тогава Бомен отишъл до вратата на залата и се настанил сред децата и младежите и се нахранил, мрачен и безмълвен. И след пира сър Ланселот го поканил в покоите си, та да се наяде и напие до насита, а същото сторил и сър Гауейн, ала колкото и да го канели, Бомен отказал и на двамата, понеже не желаел да престъпи волята на сър Кей.
И що се отнася до сър Гауейн, той имал причина да му предлага подслон, ядене и пиене, защото чрез това предложение говорела кръвта, която течала в жилите им, тъй като младежът му бил по-близък сродник, отколкото можел да предполага[2]. А сър Ланселот постъпил така поради голямото си благородство и учтивост.
И тъй, настанили го в готварницата и нощувал там, дето спели слугите. Така изтраял той цяла година и ни веднъж не обидил ни мъж, ни дете, а бил скромен и кротък. А щом чуел, че ще има двубои между рицари, винаги ходел да гледа, ако му разрешат. И сър Ланселот все му давал жълтици и дрехи, а също и сър Гауейн. И когато ставали състезания, участвал и той и никой не можел да хвърли ни камък, ни цепеница[3] по-далеч от него — той все имал два ярда преднина. Тогаз сър Кей казвал:
— Как ви се струва моето момче от готварницата?
И тъй, минало се време и дошъл празникът Света троица. Този път кралят го ознаменувал в Карлеон с подобаваща тържественост, както правел всяка година. Ала на Света троица кралят не сядал да яде, додето не се случи някое необикновено приключение.
Явил се най-сетне един оръженосец пред краля и рекъл:
— Сър, можете да седнете да се храните, защото насам идва девица и ще чуете от нея за необикновени приключения.
Тогаз кралят се зарадвал и се настанил край трапезата. Тозчас влязла в залата една девица, поздравила краля и го помолила за помощ.
— За кого? — запитал кралят. — Какво се е случило?
— Сър — отвърнала тя, — господарката ми е почтена и знатна дама, ала един злодей обсажда замъка й, та тя не смее да излезе. И тъй като тук са събрани най-благородните рицари на света, дойдох при вас да моля за помощ и подкрепа.
— Как се нарича господарката ви и в кои земи живее, и кой е онзи, дето е обсадил замъка й, и как се нарича?
— Кралю — рекла тя, — колкото за името на моята господарка, не ще го узнаете сега, ала ще ви кажа, че тя е дама много достойна и има големи владения, а що се отнася до злодея, който обсажда замъка й и опустошава земите й, той се нарича Червения рицар от Червените ливади.
— Не го познавам — рекъл кралят.
— Сър — рекъл сър Гауейн, — аз го познавам добре. Той е един от най-опасните рицари на света и казват за него, че имал сила за седмина, та веднъж едва се отървах жив от удара му.
— Любезна девице — рекъл кралят, — не един от тези рицари би сторил всичко, което е по силите му, за да избави господарката ви, ала тъй като не желаете да ни откриете нито как се казва, нито къде живее, не ще разреша на моите рицари да дойдат с вас.
— Е, тогава ще трябва да диря помощ другаде — рекла девицата.