Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Как сър Ланселот и сър Гауейн се разгневили на сър Кей, задето се подиграва на Бомен, и как дошла девица, за да търси рицар, който да се сражава за една дама

Разгневил се тогава сър Гауейн люто, а още повече сър Ланселот и рекъл на сър Кей да престане да се подиграва на младежа:

— Защото съм готов да заложа главата си, че ще стане много достоен мъж.

— Оставете тези думи — отвърнал сър Кей, — това няма да го бъде, понеже туй, което поиска, показва какъв е.

— Внимавайте — рекъл сър Ланселот, — вие извадихте прякор и на славния рицар сър Брюнор, брата на сър Динадан, и го нарекохте Криводрешко[1], а сетне големи беди се струпаха на главата ви заради туй.

— Колкото за това — рекъл сър Кей, — сега няма да бъде същото. Защото сър Брюнор търсеше слава, а този иска само хляб, пития и гозби. И залагам живота си, че е отгледан по милост в някой манастир, дето не им е стигало яденето и пиенето, та затова е дошъл тук да търси прехрана.

И тъй, сър Кей му рекъл да си намери място и да седне да яде. Тогава Бомен отишъл до вратата на залата и се настанил сред децата и младежите и се нахранил, мрачен и безмълвен. И след пира сър Ланселот го поканил в покоите си, та да се наяде и напие до насита, а същото сторил и сър Гауейн, ала колкото и да го канели, Бомен отказал и на двамата, понеже не желаел да престъпи волята на сър Кей.

И що се отнася до сър Гауейн, той имал причина да му предлага подслон, ядене и пиене, защото чрез това предложение говорела кръвта, която течала в жилите им, тъй като младежът му бил по-близък сродник, отколкото можел да предполага[2]. А сър Ланселот постъпил така поради голямото си благородство и учтивост.

И тъй, настанили го в готварницата и нощувал там, дето спели слугите. Така изтраял той цяла година и ни веднъж не обидил ни мъж, ни дете, а бил скромен и кротък. А щом чуел, че ще има двубои между рицари, винаги ходел да гледа, ако му разрешат. И сър Ланселот все му давал жълтици и дрехи, а също и сър Гауейн. И когато ставали състезания, участвал и той и никой не можел да хвърли ни камък, ни цепеница[3] по-далеч от него — той все имал два ярда преднина. Тогаз сър Кей казвал:

— Как ви се струва моето момче от готварницата?

И тъй, минало се време и дошъл празникът Света троица. Този път кралят го ознаменувал в Карлеон с подобаваща тържественост, както правел всяка година. Ала на Света троица кралят не сядал да яде, додето не се случи някое необикновено приключение.

Явил се най-сетне един оръженосец пред краля и рекъл:

— Сър, можете да седнете да се храните, защото насам идва девица и ще чуете от нея за необикновени приключения.

Тогаз кралят се зарадвал и се настанил край трапезата. Тозчас влязла в залата една девица, поздравила краля и го помолила за помощ.

— За кого? — запитал кралят. — Какво се е случило?

— Сър — отвърнала тя, — господарката ми е почтена и знатна дама, ала един злодей обсажда замъка й, та тя не смее да излезе. И тъй като тук са събрани най-благородните рицари на света, дойдох при вас да моля за помощ и подкрепа.

— Как се нарича господарката ви и в кои земи живее, и кой е онзи, дето е обсадил замъка й, и как се нарича?

— Кралю — рекла тя, — колкото за името на моята господарка, не ще го узнаете сега, ала ще ви кажа, че тя е дама много достойна и има големи владения, а що се отнася до злодея, който обсажда замъка й и опустошава земите й, той се нарича Червения рицар от Червените ливади.

— Не го познавам — рекъл кралят.

— Сър — рекъл сър Гауейн, — аз го познавам добре. Той е един от най-опасните рицари на света и казват за него, че имал сила за седмина, та веднъж едва се отървах жив от удара му.

— Любезна девице — рекъл кралят, — не един от тези рицари би сторил всичко, което е по силите му, за да избави господарката ви, ала тъй като не желаете да ни откриете нито как се казва, нито къде живее, не ще разреша на моите рицари да дойдат с вас.

— Е, тогава ще трябва да диря помощ другаде — рекла девицата.

Бележки

[1] Криводрешко — вж. Книга девета.

[2] Бомен се оказва най-малкият брат на сър Гауейн, на име Гарет. За произхода на този нов за Артуриадата сюжет има различни предположения. Според някои учени самият герой е вариант на Гауейн (Geauvains — Beaumains с англо-нормандска етимологизация), а според други Малори е използвал като прототип на героя си действително историческо лице, своя съвременник Ричард Бийчам, граф Уорик (Richard Beauchcamp).

[3] … ни камък, ни цепеница… — Става дума за игри, в които участва простолюдието, тъй като един слуга в готварницата не може и да помисли да се включи в рицарски игри. И до днес в Шотландия надхвърляне с цепеница е популярен спорт.