Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 13

Как една дружина от сто рицари се сражавала срещу сто други, и за още много неща

Тогава Артур събрал една дружина от сто рицари и наредил срещу им да се бият сто други. И на следната сутрин всички те се сражавали за един диамант. Ала никой от най-славните рицари не участвал в този турнир и накратко казано, сър Урий и сър Лавейн заслужили първенството, тъй като на този ден и двамата победили и повалили по трийсет рицари. И после, със съгласието на всички крале и лордове, сър Урий и сър Лавейн били въздигнати за рицари на Кръглата маса.

А сър Лавейн залюбил дамата Филелоли, сестрата на сър Урий, и скоро ги венчали сред голяма радост, а крал Артур подарил и на двамата рицари баронски владения.

Ала сър Урий не искал да се раздели със сър Ланселот, та и той, и сър Лавейн останали при него. И всички в двора ги почитали като отлични рицари, винаги готови за бойни дела, а те извършили безчет подвизи, тъй като непрекъснато търсели приключения. И дълго живели те в Артуровия двор в чест и радост.

Ала сър Агравейн, братът на сър Гауейн, ден и нощ дебнел кралица Гуиневир и сър Ланселот от Езерото, за да ги посрами и изложи на позор.

Тук ще прекъсна този разказ и ще прескоча много книги за сър Ланселот от Езерото и за неговите приключения, додето го наричали Рицаря на каруцата. Защото, както се разказва във френската книга, мнозина рицари и дами от завист го наричали „рицаря, що се вози на каруцата“, сякаш бил осъден да умре на бесилото, ала за да уязви тези, които го наричали така, след като убил сър Мелиагант в защита на кралицата, той цели дванайсет месеца се возел все на каруца и нито веднъж не яхнал кон. И както се говори във френската книга, през тези дванайсет месеца сър Ланселот се сражавал в повече от четирийсет битки. Ала като пропускам разказа за Рицаря на каруцата, прекъсвам историята на сър Ланселот и захващам тази за смъртта на крал Артур. А причината за нея бил сър Агравейн.

Свършва Книга XIX.
Следва най-печалната история за смъртта на крал Артур, която е разказана в Книга двайсета.