Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 86

Как сър Тристан, Ланселот и Паломид стигнали във Веселата стража. За Паломид и сър Тристан

— Любезни рицарю — рекъл сър Тристан на сър Ланселот, — откъде идвате?

— Аз съм странстващ рицар — отвърнал Ланселот — и търся приключения.

— Как се казвате? — рекъл сър Тристан.

— Сър, не е дошло още времето да научите това. — После сър Ланселот рекъл на сър Тристан и на Паломид: — Сега, след като вие двамата се събрахте, аз ще си ида.

— Не, не — рекъл сър Тристан, — моля ви в името на рицарската ви чест, елате с мен в замъка ми.

— Трябва да знаете, че не мога да дойда с вас — рекъл сър Ланселот, — тъй като твърде много дела ме чакат другаде, та сега не мога да остана с вас.

— Ах, милостиви Боже — рекъл сър Тристан, — моля ви, ако сте истински рицар и зачитате рицарската чест, елате да се повеселите заедно с мен тази вечер.

Тогава сър Ланселот склонил. Ала и да не го бил поканил сър Тристан, той щял да иде с него или пък скоро щял да го последва, защото сър Ланселот бил дошъл в тези земи с единственото намерение да се види със сър Тристан.

И като стигнали във Веселата стража, слезли от седлата и свалили доспехите си, а конете им тозчас ги завели в конюшнята. И когато сър Ланселот махнал шлема си, сър Тристан и сър Паломид го познали. Тогава сър Тристан го прегърнал, а също и Хубавата Изолда, а сър Паломид коленичил и благодарил на сър Ланселот. Ала щом видял сър Паломид на колене, сър Ланселот начаса го вдигнал и рекъл:

— Трябва да знаете, сър Паломид, че аз, а и всеки достоен рицар в тази страна е длъжен да се притече на помощ и да избави такъв благороден рицар, за какъвто се славите вие из тукашните земи.

Сетне дълго се веселили, ала колкото по-често виждал сър Паломид Хубавата Изолда, толкова от ден на ден ставал по-тъжен.

И подир три-четири дни сър Ланселот си тръгнал оттам заедно със сър Ектор де Марис, а Динадан и сър Паломид останали при сър Тристан повече от два месеца. Ала сър Паломид все линеел и скърбял, та всички се чудели защо линее така.

Един ден призори сър Паломид отишъл сам в гората. И случило се, че там намерил бистър извор и като погледнал в него, видял във водата собствения си лик посърнал и пребледнял, какъвто не бил по-рано. „Що значи туй? — рекъл си сър Паломид. — Ах, Паломиде, Паломиде, защо си посърнал така, ти, когото хората наричаха един от най-напетите рицари на света? Не искам повече да живея, защото любя тази, която никога не мога да имам и притежавам.“

И с тези думи легнал край извора и започнал да съчинява песен за себе си и Хубавата Изолда. А тъкмо в този ден сър Тристан бил излязъл в гората на лов за бързи елени. Ала заради сър Брюнис Безмилостни той вече никога не ходел на лов без въоръжение. И като яздел нагоре-надолу из гората, сър Тристан чул някой високо да пее и това бил сър Паломид край извора.

Тогава сър Тристан тихо се отправил нататък, защото си помислил, че при извора има някой странстващ рицар. И като се доближил, слязъл от коня, вързал го за едно дърво и продължил пешком. И изведнъж съгледал сър Паломид да лежи край извора и да пее високо и от сърце. И жалбите му били все за онази благородна кралица, Хубавата Изолда, и думите били чудно хубави и ясно изречени, пълни със скръб и тъга. И благородният рицар сър Тристан чул цялата песен от начало до край и тя го натъжила и обезпокоила. Ала най-подир, след като изслушал всичките жалби на сър Паломид, сър Тристан безмерно се разгневил и решил да го убие начаса.

Ала тогава сър Тристан се сетил, че сър Паломид е невъоръжен, помислил си за славното име на сър Паломид и за собственото си славно име и обуздал гнева си, сетне тихичко се приближил до сър Паломид и му рекъл:

— Сър Паломид, чух твоите жалби и разбрах коварството, което таиш отдавна към мен, и заради това знай, че ще умреш. Ако не се страхувах, че ще опозоря рицарската си чест, не би се измъкнал от ръцете ми, защото сега знам, че желаеш смъртта ми. Кажи ми, как ще се оправдаеш?

— Сър — рекъл Паломид, — ето как ще се оправдая: колкото до кралицата, Хубавата Изолда, трябва да знаете, че аз я любя повече от всяка друга дама на света, и знам, че заради тази любов ще ме сполети участта на сър Кехидий, който умря от любов към Хубавата Изолда. А сега, сър Тристан, ще ти кажа, че отдавна обичам Хубавата Изолда и че тя е причината за славните ми дела, тъй като без любовта си щях да бъда най-недостойният рицар на света. Заради нея и чрез нея заслужих в бой славата, която имам, защото, като си помислех за Хубавата Изолда, аз навсякъде печелех слава. А от нея награда или благоволение никога през живота си не съм получил, въпреки че съм й бил верен рицар. И затова, благородни рицарю, не се боя от смъртта, тъй като предпочитам да умра, нежели да живея. И ако бях въоръжен като теб, щях на драго сърце да се сражавам…

— Сам разкрихте измяната си — рекъл Тристан.

— Не съм извършил измяна спрямо теб — отвърнал Паломид, — защото всеки има право да люби и макар че аз съм любил твоята дама, тя е и моя дама. Ала ако някой от двама ни е страдал повече, то това съм аз, защото ти се наслаждаваш на любовта й, а аз никога не съм имал щастие и не ще го имам и въпреки това ще я любя до последния ден на живота си също както и ти.