Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 79

Как се отличили сър Тристан и сър Паломид на следващия ден и как крал Артур бил повален от коня

После сър Тристан наредил да събудят сър Паломид и го помолил да се приготви за турнира, тъй като било време да излязат на полето. И тъй, приготвили се те и се въоръжили, и всички били облечени в червено, както Изолда, така и те. Сетне бодро препуснали и я завели през полето в монашеската обител, отдето наблюдавала турнира.

Тогава чули рогът да протръбява три пъти и всички крале и рицари се отправили към полесражението. И най-напред влезли в двубой сър Паломид и сър Каин Странника, рицар на Кръглата маса. Втурнали се двамата един срещу друг, ала сър Паломид ударил сър Каин с такава сила, че го повалил през задницата на коня му. И тозчас сър Паломид повалил още един рицар, ала сетне копието му се прекършило, та изтеглил меч и се бил отлично. И се чули тогава възхвали за сър Паломид.

— Я гледай — рекъл крал Артур, — сър Паломид започна храбрите си подвизи. Кълна се в Бога, той е отличен рицар.

И както си разговаряли тъй, с гръм и трясък излязъл сър Тристан и се сражавал със сър Кей Сенешала и го повалил от коня му. И със същото копие сър Тристан повалил още трима рицари, а сетне изтеглил меча си и се бил отлично. Тогава всички взели да възхваляват и прославят сър Тристан и викали: „О, Тристан! О, Тристан!“, а сър Паломид забравили съвсем.

— Какво ще кажете сега? — рекъл Ланселот на Артур. — Ето този рицар надмина с подвизите си всички.

— Кълна се в Бога — рекъл Артур на Ланселот, — много чудеса ще видим да извършват днес тези двама рицари.

— Сър — рекъл Ланселот, — единият рицар следи делата на другия и от завист се мъчи пряко сили да надмине благородния рицар сър Тристан, а той не знае за тайната ревност, която сър Паломид изпитва към него. Ала всичко, що върши благородният сър Тристан, върши го само за рицарска чест.

После сър Гарет и Динадан се сражавали с чудна воинска храброст, както подобава на благородни рицари, и крал Артур много ги възхвалил и славил, ала кралете и рицарите от дружината на сър Тристан се сражавали отлично и не отстъпвали.

Тогава сър Артур и сър Ланселот яхнали конете си, вдигнали щитове, насочили копия и се втурнали, дето боят бил най-лют. И случило се, че сър Тристан, без да го познае, повалил крал Артур и сър Ланселот искал да му помогне, ала и около него самия имало толкоз много нападатели, че и той бил съборен от коня. Видели това кралят на Ирландия и кралят на Шотландия и заедно с рицарите си намислили да пленят крал Артур и сър Ланселот. Ала когато сър Ланселот ги чул, разбеснял се като гладен лъв и започнал да се бие тъй славно, че никой рицар не дръзвал да се доближи до него.

Тогава дошъл сър Ектор де Марис, втурнал се с насочено копие срещу сър Паломид, ала то се строшило на парчета о него. После сър Ектор налетял отново и нанесъл на сър Паломид такъв удар с меча си, че той клюмнал над предния лък на седлото. И тозчас сър Ектор смъкнал сър Паломид под нозете си, а сетне завел коня му на сър Ланселот, да го възседне. Ала сър Паломид го изпреварил, хванал коня за поводите и скочил върху седлото.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Ланселот, — ти си по-достоен да яздиш този кон от мен.

Тогава сър Ектор де Марис довел на сър Ланселот друг кон.

— Сполай ти — рекъл сър Ланселот на брат си.

И след като яхнал коня, с едно копие повалил четирима рицари. И после сър Ланселот завел на крал Артур най-добрия от четирите коня. Тогава сър Ланселот заедно с крал Артур и няколко свои родственици извършили чудни бойни подвизи и, както се разказва в книгата, повалили трийсет рицари. Въпреки туй противниците им се сражавали тъй храбро, че малко оставало да надделеят над крал Артур и рицарите му.

И когато сър Тристан видял какви изпитания сполетели крал Артур и рицарите му, и особено славните подвизи, които сър Ланселот вършел с ръцете си, много се чудил.