Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Как сър Тор поел да търси рицаря с хрътката и какво му се случило по пътя

И тъй, сър Тор се приготвил, яхнал коня си и поел подир рицаря с хрътката. Както яздел, ненадейно отпреде му се изпречило едно джудже и ударило коня му по главата с тояга, та конят отскочил назад колкото дължината на копие.

— Защо стори това? — рекъл сър Тор.

— Защото няма да минеш оттук, без да се сражаваш с рицарите от ей онези шатри.

Тогава сър Тор забелязал два шатъра и пред тях стояли изправени две копия, а на дърветата край шатрите били окачени два щита.

— Не мога да се бавя тук — рекъл сър Тор, — тъй като имам заръка, която трябва да изпълня.

— И все пак няма да минеш — рекло джуджето и изсвирило с рога си.

Тутакси изскочил отнейде въоръжен рицар на кон, вдигнал щит и се втурнал към Тор, а той също се хвърлил насреща му и двамата така се сблъскали, че Тор го повалил на земята. Тогава рицарят се предал и помолил за милост.

— Ала в онзи шатър, сър, имам другар и той също ще се сражава с вас.

— Да заповяда — рекъл сър Тор.

И в миг видял да се приближава с голяма мощ втори рицар и двамата се втурнали напред и връхлетели един върху друг с чудна сила. И рицарят нанесъл на сър Тор толкова силен удар в средата на щита, че копието му се прекършило, а сър Тор го ударил в долния край на щита, та копието пронизало рицаря в хълбока, ала този удар не го убил. Тогава сър Тор слязъл от коня и го ударил тъй мощно по шлема, че рицарят се предал и помолил за милост.

— На драго сърце ще те пощадя — рекъл сър Тор, — ала ти и твоят другар трябва да идете при крал Артур, и да се предадете в плен.

— Какво да кажем, като ни попита от кого сме изпратени?

— Ще кажете: от рицаря, дето тръгна да търси рицаря с хрътката. А вие двамата как се казвате?

— Името ми е сър Фелот от Лангдук — рекъл единият.

— А моето име — рекъл другият — е сър Петипас от Уинчелси.

— Сега вървете — рекъл сър Тор, — и Бог да закриля и вас, и мен.

Тогаз дошло джуджето и рекло на сър Тор:

— Моля ви се, сторете ми едно добро.

— На драго сърце — отвърнал сър Тор. — Казвай!

— Искам само туй — да ми позволите да ви служа — рекло джуджето, — защото не желая да служа вече на тези малодушни рицари.

— Вземи кон и тръгвай с мен — рекъл сър Тор.

— Знам, че търсите рицаря с бялата хрътка, и затова ще ви заведа при него — рекло джуджето.

И тъй, тръгнали те през една гора и най-подир видели близо до някакъв манастир два шатъра, а пред тях имало два щита. И единият щит бил на цвят бял, а другият — червен.